מִשְׁלֵי 20

1 לֵ֣ץ הַ֭יַּין הֹמֶ֣ה שֵׁכָ֑ר וְכָל־שֹׁ֥גֶה בּ֝֗וֹ לֹ֣א יֶחְכָּֽם׃

Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2 נַ֣הַם כַּ֭כְּפִיר אֵ֣ימַת מֶ֑לֶךְ מִ֝תְעַבְּר֗וֹ חוֹטֵ֥א נַפְשֽׁוֹ׃

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3 כָּב֣וֹד לָ֭אִישׁ שֶׁ֣בֶת מֵרִ֑יב וְכָל־אֱ֝וִ֗יל יִתְגַּלָּֽע׃

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4 מֵ֭חֹרֶף עָצֵ֣ל לֹא־יַחֲרֹ֑שׁ ישאל בַּקָּצִ֣יר וָאָֽיִן׃

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

5 מַ֣יִם עֲ֭מֻקִּים עֵצָ֣ה בְלֶב־אִ֑ישׁ וְאִ֖ישׁ תְּבוּנָ֣ה יִדְלֶֽנָּה׃

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6 רָב־אָדָ֗ם יִ֭קְרָא אִ֣ישׁ חַסְדּ֑וֹ וְאִ֥ישׁ אֱ֝מוּנִ֗ים מִ֣י יִמְצָֽא׃

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

7 מִתְהַלֵּ֣ךְ בְּתֻמּ֣וֹ צַדִּ֑יק אַשְׁרֵ֖י בָנָ֣יו אַחֲרָֽיו׃

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8 מֶ֗לֶךְ יוֹשֵׁ֥ב עַל־כִּסֵּא־דִ֑ין מְזָרֶ֖ה בְעֵינָ֣יו כָּל־רָֽע׃

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9 מִֽי־יֹ֭אמַר זִכִּ֣יתִי לִבִּ֑י טָ֝הַ֗רְתִּי מֵחַטָּאתִֽי׃

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 אֶ֣בֶן וָ֭אֶבֶן אֵיפָ֣ה וְאֵיפָ֑ה תּוֹעֲבַ֥ת יְ֝הוָ֗ה גַּם־שְׁנֵיהֶֽם׃

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 גַּ֣ם בְּ֭מַעֲלָלָיו יִתְנַכֶּר־נָ֑עַר אִם־זַ֖ךְ וְאִם־יָשָׁ֣ר פָּעֳלֽוֹ׃

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 אֹ֣זֶן שֹׁ֭מַעַת וְעַ֣יִן רֹאָ֑ה יְ֝הוָ֗ה עָשָׂ֥ה גַם־שְׁנֵיהֶֽם׃

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 אַל־תֶּֽאֱהַ֣ב שֵׁ֭נָה פֶּן־תִּוָּרֵ֑שׁ פְּקַ֖ח עֵינֶ֣יךָ שְֽׂבַֽע־לָֽחֶם׃

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14 רַ֣ע רַ֭ע יֹאמַ֣ר הַקּוֹנֶ֑ה וְאֹזֵ֥ל ל֝֗וֹ אָ֣ז יִתְהַלָּֽל׃

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 יֵ֣שׁ זָ֭הָב וְרָב־פְּנִינִ֑ים וּכְלִ֥י יְ֝קָ֗ר שִׂפְתֵי־דָֽעַת׃

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

16 לְֽקַח־בִּ֭גְדוֹ כִּי־עָ֣רַב זָ֑ר וּבְעַ֖ד נכרים חַבְלֵֽהוּ׃

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

17 עָרֵ֣ב לָ֭אִישׁ לֶ֣חֶם שָׁ֑קֶר וְ֝אַחַ֗ר יִמָּֽלֵא־פִ֥יהוּ חָצָֽץ׃

Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 מַ֭חֲשָׁבוֹת בְּעֵצָ֣ה תִכּ֑וֹן וּ֝בְתַחְבֻּל֗וֹת עֲשֵׂ֣ה מִלְחָמָֽה׃

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

19 גּֽוֹלֶה־סּ֭וֹד הוֹלֵ֣ךְ רָכִ֑יל וּלְפֹתֶ֥ה שְׂ֝פָתָ֗יו לֹ֣א תִתְעָרָֽב׃

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 מְ֭קַלֵּל אָבִ֣יו וְאִמּ֑וֹ יִֽדְעַ֥ךְ נֵ֝ר֗וֹ באישון חֹֽשֶׁךְ׃

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 נַ֭חֲלָה מבחלת בָּרִאשֹׁנָ֑ה וְ֝אַחֲרִיתָ֗הּ לֹ֣א תְבֹרָֽךְ׃

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 אַל־תֹּאמַ֥ר אֲשַׁלְּמָה־רָ֑ע קַוֵּ֥ה לַֽ֝יהוָ֗ה וְיֹ֣שַֽׁע לָֽךְ׃

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

23 תּוֹעֲבַ֣ת יְ֭הוָה אֶ֣בֶן וָאָ֑בֶן וּמֹאזְנֵ֖י מִרְמָ֣ה לֹא־טֽוֹב׃

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

24 מֵיהוָ֥ה מִצְעֲדֵי־גָ֑בֶר וְ֝אָדָ֗ם מַה־יָּבִ֥ין דַּרְכּֽוֹ׃

Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 מוֹקֵ֣שׁ אָ֭דָם יָ֣לַע קֹ֑דֶשׁ וְאַחַ֖ר נְדָרִ֣ים לְבַקֵּֽר׃

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

26 מְזָרֶ֣ה רְ֭שָׁעִים מֶ֣לֶךְ חָכָ֑ם וַיָּ֖שֶׁב עֲלֵיהֶ֣ם אוֹפָֽן׃

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

27 נֵ֣ר יְ֭הוָה נִשְׁמַ֣ת אָדָ֑ם חֹ֝פֵ֗שׂ כָּל־חַדְרֵי־בָֽטֶן׃

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 חֶ֣סֶד וֶ֭אֱמֶת יִצְּרוּ־מֶ֑לֶךְ וְסָעַ֖ד בַּחֶ֣סֶד כִּסְאֽוֹ׃

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 תִּפְאֶ֣רֶת בַּחוּרִ֣ים כֹּחָ֑ם וַהֲדַ֖ר זְקֵנִ֣ים שֵׂיבָֽה׃

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

30 חַבֻּר֣וֹת פֶּ֭צַע תמריק בְּרָ֑ע וּ֝מַכּ֗וֹת חַדְרֵי־בָֽטֶן׃

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.