< תהילים 90 >
תְּפִלָּה לְמֹשֶׁה אִֽישׁ־הָאֱלֹהִים אֲֽדֹנָי מָעוֹן אַתָּה הָיִיתָ לָּנוּ בְּדֹר וָדֹֽר׃ | 1 |
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
בְּטֶרֶם ׀ הָרִים יֻלָּדוּ וַתְּחוֹלֵֽל אֶרֶץ וְתֵבֵל וּֽמֵעוֹלָם עַד־עוֹלָם אַתָּה אֵֽל׃ | 2 |
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
תָּשֵׁב אֱנוֹשׁ עַד־דַּכָּא וַתֹּאמֶר שׁוּבוּ בְנֵי־אָדָֽם׃ | 3 |
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
כִּי אֶלֶף שָׁנִים בְּֽעֵינֶיךָ כְּיוֹם אֶתְמוֹל כִּי יַעֲבֹר וְאַשְׁמוּרָה בַלָּֽיְלָה׃ | 4 |
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
זְרַמְתָּם שֵׁנָה יִהְיוּ בַּבֹּקֶר כֶּחָצִיר יַחֲלֹֽף׃ | 5 |
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
בַּבֹּקֶר יָצִיץ וְחָלָף לָעֶרֶב יְמוֹלֵל וְיָבֵֽשׁ׃ | 6 |
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
כִּֽי־כָלִינוּ בְאַפֶּךָ וּֽבַחֲמָתְךָ נִבְהָֽלְנוּ׃ | 7 |
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
שת שַׁתָּה עֲוֺנֹתֵינוּ לְנֶגְדֶּךָ עֲלֻמֵנוּ לִמְאוֹר פָּנֶֽיךָ׃ | 8 |
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
כִּי כָל־יָמֵינוּ פָּנוּ בְעֶבְרָתֶךָ כִּלִּינוּ שָׁנֵינוּ כְמוֹ־הֶֽגֶה׃ | 9 |
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
יְמֵֽי־שְׁנוֹתֵינוּ בָהֶם שִׁבְעִים שָׁנָה וְאִם בִּגְבוּרֹת ׀ שְׁמוֹנִים שָׁנָה וְרָהְבָּם עָמָל וָאָוֶן כִּי־גָז חִישׁ וַנָּעֻֽפָה׃ | 10 |
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
מִֽי־יוֹדֵעַ עֹז אַפֶּךָ וּכְיִרְאָתְךָ עֶבְרָתֶֽךָ׃ | 11 |
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
לִמְנוֹת יָמֵינוּ כֵּן הוֹדַע וְנָבִא לְבַב חָכְמָֽה׃ | 12 |
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
שׁוּבָה יְהוָה עַד־מָתָי וְהִנָּחֵם עַל־עֲבָדֶֽיךָ׃ | 13 |
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
שַׂבְּעֵנוּ בַבֹּקֶר חַסְדֶּךָ וּֽנְרַנְּנָה וְנִשְׂמְחָה בְּכָל־יָמֵֽינוּ׃ | 14 |
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
שַׂמְּחֵנוּ כִּימוֹת עִנִּיתָנוּ שְׁנוֹת רָאִינוּ רָעָֽה׃ | 15 |
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
יֵרָאֶה אֶל־עֲבָדֶיךָ פָעֳלֶךָ וַהֲדָרְךָ עַל־בְּנֵיהֶֽם׃ | 16 |
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
וִיהִי ׀ נֹעַם אֲדֹנָי אֱלֹהֵינוּ עָלֵינוּ וּמַעֲשֵׂה יָדֵינוּ כּוֹנְנָה עָלֵינוּ וּֽמַעֲשֵׂה יָדֵינוּ כּוֹנְנֵֽהוּ׃ | 17 |
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.