< תהילים 80 >
לַמְנַצֵּחַ אֶל־שֹׁשַׁנִּים עֵדוּת לְאָסָף מִזְמֽוֹר׃ רֹעֵה יִשְׂרָאֵל ׀ הַאֲזִינָה נֹהֵג כַּצֹּאן יוֹסֵף יֹשֵׁב הַכְּרוּבִים הוֹפִֽיעָה׃ | 1 |
За първия певец, по като кринове е заявлението. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
לִפְנֵי אֶפְרַיִם ׀ וּבִנְיָמִן וּמְנַשֶּׁה עוֹרְרָה אֶת־גְּבֽוּרָתֶךָ וּלְכָה לִישֻׁעָתָה לָּֽנוּ׃ | 2 |
Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
אֱלֹהִים הֲשִׁיבֵנוּ וְהָאֵר פָּנֶיךָ וְנִוָּשֵֽׁעָה׃ | 3 |
Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
יְהוָה אֱלֹהִים צְבָאוֹת עַד־מָתַי עָשַׁנְתָּ בִּתְפִלַּת עַמֶּֽךָ׃ | 4 |
Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
הֶאֱכַלְתָּם לֶחֶם דִּמְעָה וַתַּשְׁקֵמוֹ בִּדְמָעוֹת שָׁלִֽישׁ׃ | 5 |
Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
תְּשִׂימֵנוּ מָדוֹן לִשְׁכֵנֵינוּ וְאֹיְבֵינוּ יִלְעֲגוּ־לָֽמוֹ׃ | 6 |
Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
אֱלֹהִים צְבָאוֹת הֲשִׁיבֵנוּ וְהָאֵר פָּנֶיךָ וְנִוָּשֵֽׁעָה׃ | 7 |
Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
גֶּפֶן מִמִּצְרַיִם תַּסִּיעַ תְּגָרֵשׁ גּוֹיִם וַתִּטָּעֶֽהָ׃ | 8 |
Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
פִּנִּיתָ לְפָנֶיהָ וַתַּשְׁרֵשׁ שָׁרָשֶׁיהָ וַתְּמַלֵּא־אָֽרֶץ׃ | 9 |
Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
כָּסּוּ הָרִים צִלָּהּ וַעֲנָפֶיהָ אַֽרְזֵי־אֵֽל׃ | 10 |
Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,
תְּשַׁלַּח קְצִירֶהָ עַד־יָם וְאֶל־נָהָר יֽוֹנְקוֹתֶֽיהָ׃ | 11 |
Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.
לָמָּה פָּרַצְתָּ גְדֵרֶיהָ וְאָרוּהָ כָּל־עֹבְרֵי דָֽרֶךְ׃ | 12 |
Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
יְכַרְסְמֶנָּֽה חֲזִיר מִיָּעַר וְזִיז שָׂדַי יִרְעֶֽנָּה׃ | 13 |
Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
אֱלֹהִים צְבָאוֹת שֽׁוּב־נָא הַבֵּט מִשָּׁמַיִם וּרְאֵה וּפְקֹד גֶּפֶן זֹֽאת׃ | 14 |
Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
וְכַנָּה אֲשֶׁר־נָטְעָה יְמִינֶךָ וְעַל־בֵּן אִמַּצְתָּה לָּֽךְ׃ | 15 |
И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла
שְׂרֻפָה בָאֵשׁ כְּסוּחָה מִגַּעֲרַת פָּנֶיךָ יֹאבֵֽדוּ׃ | 16 |
Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.
תְּֽהִי־יָדְךָ עַל־אִישׁ יְמִינֶךָ עַל־בֶּן־אָדָם אִמַּצְתָּ לָּֽךְ׃ | 17 |
Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
וְלֹא־נָסוֹג מִמֶּךָּ תְּחַיֵּנוּ וּבְשִׁמְךָ נִקְרָֽא׃ | 18 |
Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
יְהוָה אֱלֹהִים צְבָאוֹת הֲשִׁיבֵנוּ הָאֵר פָּנֶיךָ וְנִוָּשֵֽׁעָה׃ | 19 |
Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.