< תהילים 46 >
לַמְנַצֵּחַ לִבְנֵי־קֹרַח עַֽל־עֲלָמוֹת שִֽׁיר׃ אֱלֹהִים לָנוּ מַחֲסֶה וָעֹז עֶזְרָה בְצָרוֹת נִמְצָא מְאֹֽד׃ | 1 |
За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
עַל־כֵּן לֹא־נִירָא בְּהָמִיר אָרֶץ וּבְמוֹט הָרִים בְּלֵב יַמִּֽים׃ | 2 |
Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се поместили всред моретата,
יֶהֱמוּ יֶחְמְרוּ מֵימָיו יִֽרְעֲשֽׁוּ־הָרִים בְּגַאֲוָתוֹ סֶֽלָה׃ | 3 |
Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села)
נָהָר פְּלָגָיו יְשַׂמְּחוּ עִיר־אֱלֹהִים קְדֹשׁ מִשְׁכְּנֵי עֶלְיֽוֹן׃ | 4 |
Има една река, чиито води веселят Божия град, Свето място, гдето обитава Всевишният.
אֱלֹהִים בְּקִרְבָּהּ בַּל־תִּמּוֹט יַעְזְרֶהָ אֱלֹהִים לִפְנוֹת בֹּֽקֶר׃ | 5 |
Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
הָמוּ גוֹיִם מָטוּ מַמְלָכוֹת נָתַן בְּקוֹלוֹ תָּמוּג אָֽרֶץ׃ | 6 |
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.
יְהוָה צְבָאוֹת עִמָּנוּ מִשְׂגָּֽב־לָנוּ אֱלֹהֵי יַעֲקֹב סֶֽלָה׃ | 7 |
Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села)
לְֽכוּ־חֲזוּ מִפְעֲלוֹת יְהוָה אֲשֶׁר־שָׂם שַׁמּוֹת בָּאָֽרֶץ׃ | 8 |
Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
מַשְׁבִּית מִלְחָמוֹת עַד־קְצֵה הָאָרֶץ קֶשֶׁת יְשַׁבֵּר וְקִצֵּץ חֲנִית עֲגָלוֹת יִשְׂרֹף בָּאֵֽשׁ׃ | 9 |
Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и строшава копие; Изгаря с огън колесници.
הַרְפּוּ וּדְעוּ כִּי־אָנֹכִי אֱלֹהִים אָרוּם בַּגּוֹיִם אָרוּם בָּאָֽרֶץ׃ | 10 |
Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог, Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
יְהוָה צְבָאוֹת עִמָּנוּ מִשְׂגָּֽב־לָנוּ אֱלֹהֵי יַעֲקֹב סֶֽלָה׃ | 11 |
Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села)