מִשְׁלֵי 29

1 אִישׁ תּוֹכָחוֹת מַקְשֶׁה־עֹרֶף פֶּתַע יִשָּׁבֵר וְאֵין מַרְפֵּֽא׃

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

2 בִּרְבוֹת צַדִּיקִים יִשְׂמַח הָעָם וּבִמְשֹׁל רָשָׁע יֵאָנַֽח עָֽם׃

Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

3 אִֽישׁ־אֹהֵב חָכְמָה יְשַׂמַּח אָבִיו וְרֹעֶה זוֹנוֹת יְאַבֶּד־הֽוֹן׃

Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 מֶלֶךְ בְּמִשְׁפָּט יַעֲמִיד אָרֶץ וְאִישׁ תְּרוּמוֹת יֶֽהֶרְסֶֽנָּה׃

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.

5 גֶּבֶר מַחֲלִיק עַל־רֵעֵהוּ רֶשֶׁת פּוֹרֵשׂ עַל־פְּעָמָֽיו׃

Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

6 בְּפֶשַֽׁע אִישׁ רָע מוֹקֵשׁ וְצַדִּיק יָרוּן וְשָׂמֵֽחַ׃

В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.

7 יֹדֵעַ צַדִּיק דִּין דַּלִּים רָשָׁע לֹא־יָבִין דָּֽעַת׃

Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

8 אַנְשֵׁי לָצוֹן יָפִיחוּ קִרְיָה וַחֲכָמִים יָשִׁיבוּ אָֽף׃

Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

9 אִֽישׁ־חָכָם נִשְׁפָּט אֶת־אִישׁ אֱוִיל וְרָגַז וְשָׂחַק וְאֵין נָֽחַת׃

Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 אַנְשֵׁי דָמִים יִשְׂנְאוּ־תָם וִֽישָׁרִים יְבַקְשׁוּ נַפְשֽׁוֹ׃

Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.

11 כָּל־רוּחוֹ יוֹצִיא כְסִיל וְחָכָם בְּאָחוֹר יְשַׁבְּחֶֽנָּה׃

Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

12 מֹשֵׁל מַקְשִׁיב עַל־דְּבַר־שָׁקֶר כָּֽל־מְשָׁרְתָיו רְשָׁעִֽים׃

Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

13 רָשׁ וְאִישׁ תְּכָכִים נִפְגָּשׁוּ מֵאִיר־עֵינֵי שְׁנֵיהֶם יְהוֽ͏ָה׃

Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.

14 מֶלֶךְ שׁוֹפֵט בֶּֽאֱמֶת דַּלִּים כִּסְאוֹ לָעַד יִכּֽוֹן׃

Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

15 שֵׁבֶט וְתוֹכַחַת יִתֵּן חָכְמָה וְנַעַר מְשֻׁלָּח מֵבִישׁ אִמּֽוֹ׃

Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 בִּרְבוֹת רְשָׁעִים יִרְבֶּה־פָּשַׁע וְצַדִּיקִים בְּֽמַפַּלְתָּם יִרְאֽוּ׃

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

17 יַסֵּר בִּנְךָ וִֽינִיחֶךָ וְיִתֵּן מַעֲדַנִּים לְנַפְשֶֽׁךָ׃

Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.

18 בְּאֵין חָזוֹן יִפָּרַֽע עָם וְשֹׁמֵר תּוֹרָה אַשְׁרֵֽהוּ׃

Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

19 בִּדְבָרִים לֹא־יִוָּסֶר עָבֶד כִּֽי־יָבִין וְאֵין מַעֲנֶֽה׃

Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 חָזִיתָ אִישׁ אָץ בִּדְבָרָיו תִּקְוָה לִכְסִיל מִמֶּֽנּוּ׃

Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 מְפַנֵּק מִנֹּעַר עַבְדּוֹ וְאַחֲרִיתוֹ יִהְיֶה מָנֽוֹן׃

Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.

22 אִֽישׁ־אַף יְגָרֶה מָדוֹן וּבַעַל חֵמָה רַב־פָּֽשַׁע׃

Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

23 גַּאֲוַת אָדָם תַּשְׁפִּילֶנּוּ וּשְׁפַל־רוּחַ יִתְמֹךְ כָּבֽוֹד׃

Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

24 חוֹלֵק עִם־גַּנָּב שׂוֹנֵא נַפְשׁוֹ אָלָה יִשְׁמַע וְלֹא יַגִּֽיד׃

Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

25 חֶרְדַּת אָדָם יִתֵּן מוֹקֵשׁ וּבוֹטֵחַ בַּיהוָה יְשֻׂגָּֽב׃

Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

26 רַבִּים מְבַקְשִׁים פְּנֵי־מוֹשֵׁל וּמֵיְהוָה מִשְׁפַּט־אִֽישׁ׃

Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

27 תּוֹעֲבַת צַדִּיקִים אִישׁ עָוֶל וְתוֹעֲבַת רָשָׁע יְשַׁר־דָּֽרֶךְ׃

Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.