מִשְׁלֵי 24
| אַל־תְּקַנֵּא בְּאַנְשֵׁי רָעָה וְאַל־תתאו תִּתְאָיו לִהְיוֹת אִתָּֽם׃ | 1 |
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
| כִּי־שֹׁד יֶהְגֶּה לִבָּם וְעָמָל שִׂפְתֵיהֶם תְּדַבֵּֽרְנָה׃ | 2 |
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
| בְּחָכְמָה יִבָּנֶה בָּיִת וּבִתְבוּנָה יִתְכּוֹנָֽן׃ | 3 |
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
| וּבְדַעַת חֲדָרִים יִמָּלְאוּ כָּל־הוֹן יָקָר וְנָעִֽים׃ | 4 |
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
| גֶּֽבֶר־חָכָם בַּעוֹז וְאִֽישׁ־דַּעַת מְאַמֶּץ־כֹּֽחַ׃ | 5 |
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
| כִּי בְתַחְבֻּלוֹת תַּעֲשֶׂה־לְּךָ מִלְחָמָה וּתְשׁוּעָה בְּרֹב יוֹעֵֽץ׃ | 6 |
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
| רָאמוֹת לֶֽאֱוִיל חָכְמוֹת בַּשַּׁעַר לֹא יִפְתַּח־פִּֽיהוּ׃ | 7 |
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
| מְחַשֵּׁב לְהָרֵעַ לוֹ בַּֽעַל־מְזִמּוֹת יִקְרָֽאוּ׃ | 8 |
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
| זִמַּת אִוֶּלֶת חַטָּאת וְתוֹעֲבַת לְאָדָם לֵֽץ׃ | 9 |
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
| הִתְרַפִּיתָ בְּיוֹם צָרָה צַר כֹּחֶֽכָה׃ | 10 |
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
| הַצֵּל לְקֻחִים לַמָּוֶת וּמָטִים לַהֶרֶג אִם־תַּחְשֽׂוֹךְ׃ | 11 |
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
| כִּֽי־תֹאמַר הֵן לֹא־יָדַעְנוּ זֶה הֲֽלֹא־תֹכֵן לִבּוֹת ׀ הֽוּא־יָבִין וְנֹצֵר נַפְשְׁךָ הוּא יֵדָע וְהֵשִׁיב לְאָדָם כְּפָעֳלֽוֹ׃ | 12 |
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
| אֱכָל־בְּנִי דְבַשׁ כִּי־טוֹב וְנֹפֶת מָתוֹק עַל־חִכֶּֽךָ׃ | 13 |
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
| כֵּן ׀ דְּעֶה חָכְמָה לְנַפְשֶׁךָ אִם־מָצָאתָ וְיֵשׁ אַחֲרִית וְתִקְוָתְךָ לֹא תִכָּרֵֽת׃ | 14 |
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
| אַל־תֶּאֱרֹב רָשָׁע לִנְוֵה צַדִּיק אַֽל־תְּשַׁדֵּד רִבְצוֹ׃ | 15 |
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
| כִּי שֶׁבַע ׀ יִפּוֹל צַדִּיק וָקָם וּרְשָׁעִים יִכָּשְׁלוּ בְרָעָֽה׃ | 16 |
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
| בִּנְפֹל אויביך אֽוֹיִבְךָ אַל־תִּשְׂמָח וּבִכָּשְׁלוֹ אַל־יָגֵל לִבֶּֽךָ׃ | 17 |
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
| פֶּן־יִרְאֶה יְהוָה וְרַע בְּעֵינָיו וְהֵשִׁיב מֵעָלָיו אַפּֽוֹ׃ | 18 |
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
| אַל־תִּתְחַר בַּמְּרֵעִים אַל־תְּקַנֵּא בָּרְשָׁעִֽים׃ | 19 |
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
| כִּי ׀ לֹֽא־תִהְיֶה אַחֲרִית לָרָע נֵר רְשָׁעִים יִדְעָֽךְ׃ | 20 |
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
| יְרָֽא־אֶת־יְהוָה בְּנִי וָמֶלֶךְ עִם־שׁוֹנִים אַל־תִּתְעָרָֽב׃ | 21 |
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
| כִּֽי־פִתְאֹם יָקוּם אֵידָם וּפִיד שְׁנֵיהֶם מִי יוֹדֵֽעַ׃ | 22 |
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
| גַּם־אֵלֶּה לַֽחֲכָמִים הַֽכֵּר־פָּנִים בְּמִשְׁפָּט בַּל־טֽוֹב׃ | 23 |
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
| אֹמֵר ׀ לְרָשָׁע צַדִּיק אָתָּה יִקְּבֻהוּ עַמִּים יִזְעָמוּהוּ לְאֻמִּֽים׃ | 24 |
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
| וְלַמּוֹכִיחִים יִנְעָם וַֽעֲלֵיהֶם תָּבוֹא בִרְכַּת־טֽוֹב׃ | 25 |
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
| שְׂפָתַיִם יִשָּׁק מֵשִׁיב דְּבָרִים נְכֹחִֽים׃ | 26 |
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
| הָכֵן בַּחוּץ ׀ מְלַאכְתֶּךָ וְעַתְּדָהּ בַּשָּׂדֶה לָךְ אַחַר וּבָנִיתָ בֵיתֶֽךָ׃ | 27 |
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
| אַל־תְּהִי עֵד־חִנָּם בְּרֵעֶךָ וַהֲפִתִּיתָ בִּשְׂפָתֶֽיךָ׃ | 28 |
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
| אַל־תֹּאמַר כַּאֲשֶׁר עָֽשָׂה־לִי כֵּן אֶֽעֱשֶׂה־לּוֹ אָשִׁיב לָאִישׁ כְּפָעֳלֽוֹ׃ | 29 |
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
| עַל־שְׂדֵה אִישׁ־עָצֵל עָבַרְתִּי וְעַל־כֶּרֶם אָדָם חֲסַר־לֵֽב׃ | 30 |
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
| וְהִנֵּה עָלָה כֻלּוֹ ׀ קִמְּשֹׂנִים כָּסּוּ פָנָיו חֲרֻלִּים וְגֶדֶר אֲבָנָיו נֶהֱרָֽסָה׃ | 31 |
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
| וָֽאֶחֱזֶה אָנֹכִֽי אָשִׁית לִבִּי רָאִיתִי לָקַחְתִּי מוּסָֽר׃ | 32 |
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
| מְעַט שֵׁנוֹת מְעַט תְּנוּמוֹת מְעַט ׀ חִבֻּק יָדַיִם לִשְׁכָּֽב׃ | 33 |
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
| וּבָֽא־מִתְהַלֵּךְ רֵישֶׁךָ וּמַחְסֹרֶיךָ כְּאִישׁ מָגֵֽן׃ | 34 |
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
