מִשְׁלֵי 22

1 נִבְחָר שֵׁם מֵעֹשֶׁר רָב מִכֶּסֶף וּמִזָּהָב חֵן טֽוֹב׃

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

2 עָשִׁיר וָרָשׁ נִפְגָּשׁוּ עֹשֵׂה כֻלָּם יְהוָֽה׃

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 עָרוּם ׀ רָאָה רָעָה ויסתר וְנִסְתָּר וּפְתָיִים עָבְרוּ וְֽנֶעֱנָֽשׁוּ׃

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 עֵקֶב עֲנָוָה יִרְאַת יְהוָה עֹשֶׁר וְכָבוֹד וְחַיִּֽים׃

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 צִנִּים פַּחִים בְּדֶרֶךְ עִקֵּשׁ שׁוֹמֵר נַפְשׁוֹ יִרְחַק מֵהֶֽם׃

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 חֲנֹךְ לַנַּעַר עַל־פִּי דַרְכּוֹ גַּם כִּֽי־יַזְקִין לֹֽא־יָסוּר מִמֶּֽנָּה׃

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 עָשִׁיר בְּרָשִׁים יִמְשׁוֹל וְעֶבֶד לֹוֶה לְאִישׁ מַלְוֶֽה׃

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 זוֹרֵעַ עַוְלָה יקצור־יִקְצָר־אָוֶן וְשֵׁבֶט עֶבְרָתוֹ יִכְלֶֽה׃

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 טֽוֹב־עַיִן הוּא יְבֹרָךְ כִּֽי־נָתַן מִלַּחְמוֹ לַדָּֽל׃

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 גָּרֵֽשׁ לֵץ וְיֵצֵא מָדוֹן וְיִשְׁבֹּת דִּין וְקָלֽוֹן׃

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 אֹהֵב טהור־טְהָר־לֵב חֵן שְׂפָתָיו רֵעֵהוּ מֶֽלֶךְ׃

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 עֵינֵי יְהוָה נָצְרוּ דָעַת וַיְסַלֵּף דִּבְרֵי בֹגֵֽד׃

Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 אָמַר עָצֵל אֲרִי בַחוּץ בְּתוֹךְ רְחֹבוֹת אֵֽרָצֵֽחַ׃

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 שׁוּחָה עֲמֻקָּה פִּי זָרוֹת זְעוּם יְהוָה יפול־יִפָּל־שָֽׁם׃

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 אִוֶּלֶת קְשׁוּרָה בְלֶב־נָעַר שֵׁבֶט מוּסָר יַרְחִיקֶנָּה מִמֶּֽנּוּ׃

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 עֹשֵֽׁק דָּל לְהַרְבּוֹת לוֹ נֹתֵן לְעָשִׁיר אַךְ־לְמַחְסֽוֹר׃

Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 הַט אָזְנְךָ וּשְׁמַע דִּבְרֵי חֲכָמִים וְלִבְּךָ תָּשִׁית לְדַעְתִּֽי׃

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 כִּֽי־נָעִים כִּֽי־תִשְׁמְרֵם בְּבִטְנֶךָ יִכֹּנוּ יַחְדָּו עַל־שְׂפָתֶֽיךָ׃

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 לִהְיוֹת בַּיהוָה מִבְטַחֶךָ הוֹדַעְתִּיךָ הַיּוֹם אַף־אָֽתָּה׃

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 הֲלֹא כָתַבְתִּי לְךָ שלשום שָׁלִישִׁים בְּמוֹעֵצֹת וָדָֽעַת׃

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 לְהוֹדִֽיעֲךָ קֹשְׁטְ אִמְרֵי אֱמֶת לְהָשִׁיב אֲמָרִים אֱמֶת לְשֹׁלְחֶֽיךָ׃

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 אַֽל־תִּגְזָל־דָּל כִּי דַל־הוּא וְאַל־תְּדַכֵּא עָנִי בַשָּֽׁעַר׃

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 כִּֽי־יְהוָה יָרִיב רִיבָם וְקָבַע אֶת־קֹבְעֵיהֶם נָֽפֶשׁ׃

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 אַל־תִּתְרַע אֶת־בַּעַל אָף וְאֶת־אִישׁ חֵמוֹת לֹא תָבֽוֹא׃

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 פֶּן־תֶּאֱלַף ארחתו אֹֽרְחֹתָיו וְלָקַחְתָּ מוֹקֵשׁ לְנַפְשֶֽׁךָ׃

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 אַל־תְּהִי בְתֹֽקְעֵי־כָף בַּעֹרְבִים מַשָּׁאֽוֹת׃

Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 אִם־אֵֽין־לְךָ לְשַׁלֵּם לָמָּה יִקַּח מִשְׁכָּבְךָ מִתַּחְתֶּֽיךָ׃

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 אַל־תַּסֵּג גְּבוּל עוֹלָם אֲשֶׁר עָשׂוּ אֲבוֹתֶֽיךָ׃

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 חָזִיתָ אִישׁ ׀ מָהִיר בִּמְלַאכְתּוֹ לִֽפְנֵֽי־מְלָכִים יִתְיַצָּב בַּל־יִתְיַצֵּב לִפְנֵי חֲשֻׁכִּֽים׃

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.