מִשְׁלֵי 13

1 בֵּן חָכָם מוּסַר אָב וְלֵץ לֹא־שָׁמַע גְּעָרָֽה׃

Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

2 מִפְּרִי פִי־אִישׁ יֹאכַל טוֹב וְנֶפֶשׁ בֹּגְדִים חָמָֽס׃

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

3 נֹצֵר פִּיו שֹׁמֵר נַפְשׁוֹ פֹּשֵׂק שְׂפָתָיו מְחִתָּה־לֽוֹ׃

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

4 מִתְאַוָּה וָאַיִן נַפְשׁוֹ עָצֵל וְנֶפֶשׁ חָרֻצִים תְּדֻשָּֽׁן׃

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

5 דְּבַר־שֶׁקֶר יִשְׂנָא צַדִּיק וְרָשָׁע יַבְאִישׁ וְיַחְפִּֽיר׃

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

6 צְדָקָה תִּצֹּר תָּם־דָּרֶךְ וְרִשְׁעָה תְּסַלֵּף חַטָּֽאת׃

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

7 יֵשׁ מִתְעַשֵּׁר וְאֵין כֹּל מִתְרוֹשֵׁשׁ וְהוֹן רָֽב׃

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

8 כֹּפֶר נֶֽפֶשׁ־אִישׁ עָשְׁרוֹ וְרָשׁ לֹא־שָׁמַע גְּעָרָֽה׃

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

9 אוֹר־צַדִּיקִים יִשְׂמָח וְנֵר רְשָׁעִים יִדְעָֽךְ׃

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 רַק־בְּזָדוֹן יִתֵּן מַצָּה וְאֶת־נוֹעָצִים חָכְמָֽה׃

От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 הוֹן מֵהֶבֶל יִמְעָט וְקֹבֵץ עַל־יָד יַרְבֶּֽה׃

Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

12 תּוֹחֶלֶת מְמֻשָּׁכָה מַחֲלָה־לֵב וְעֵץ חַיִּים תַּאֲוָה בָאָֽה׃

Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 בָּז לְדָבָר יֵחָבֶל לוֹ וִירֵא מִצְוָה הוּא יְשֻׁלָּֽם׃

Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 תּוֹרַת חָכָם מְקוֹר חַיִּים לָסוּר מִמֹּקְשֵׁי מָֽוֶת׃

Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 שֵֽׂכֶל־טוֹב יִתֶּן־חֵן וְדֶרֶךְ בֹּגְדִים אֵיתָֽן׃

Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 כָּל־עָרוּם יַעֲשֶׂה בְדָעַת וּכְסִיל יִפְרֹשׂ אִוֶּֽלֶת׃

Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 מַלְאָךְ רָשָׁע יִפֹּל בְּרָע וְצִיר אֱמוּנִים מַרְפֵּֽא׃

Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

18 רֵישׁ וְקָלוֹן פּוֹרֵעַ מוּסָר וְשׁוֹמֵר תּוֹכַחַת יְכֻבָּֽד׃

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 תַּאֲוָה נִהְיָה תֶּעֱרַב לְנָפֶשׁ וְתוֹעֲבַת כְּסִילִים סוּר מֵרָֽע׃

Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 הלוך הוֹלֵךְ אֶת־חֲכָמִים וחכם יֶחְכָּם וְרֹעֶה כְסִילִים יֵרֽוֹעַ׃

Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 חַטָּאִים תְּרַדֵּף רָעָה וְאֶת־צַדִּיקִים יְשַׁלֶּם־טֽוֹב׃

Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 טוֹב יַנְחִיל בְּנֵֽי־בָנִים וְצָפוּן לַצַּדִּיק חֵיל חוֹטֵֽא׃

Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 רָב־אֹכֶל נִיר רָאשִׁים וְיֵשׁ נִסְפֶּה בְּלֹא מִשְׁפָּֽט׃

Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 חוֹשֵׂךְ שִׁבְטוֹ שׂוֹנֵא בְנוֹ וְאֹהֲבוֹ שִֽׁחֲרוֹ מוּסָֽר׃

Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 צַדִּיק אֹכֵל לְשֹׂבַע נַפְשׁוֹ וּבֶטֶן רְשָׁעִים תֶּחְסָֽר׃

Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.