< מִשְׁלֵי 13 >
בֵּן חָכָם מוּסַר אָב וְלֵץ לֹא־שָׁמַע גְּעָרָֽה׃ | 1 |
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
מִפְּרִי פִי־אִישׁ יֹאכַל טוֹב וְנֶפֶשׁ בֹּגְדִים חָמָֽס׃ | 2 |
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
נֹצֵר פִּיו שֹׁמֵר נַפְשׁוֹ פֹּשֵׂק שְׂפָתָיו מְחִתָּה־לֽוֹ׃ | 3 |
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
מִתְאַוָּה וָאַיִן נַפְשׁוֹ עָצֵל וְנֶפֶשׁ חָרֻצִים תְּדֻשָּֽׁן׃ | 4 |
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
דְּבַר־שֶׁקֶר יִשְׂנָא צַדִּיק וְרָשָׁע יַבְאִישׁ וְיַחְפִּֽיר׃ | 5 |
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
צְדָקָה תִּצֹּר תָּם־דָּרֶךְ וְרִשְׁעָה תְּסַלֵּף חַטָּֽאת׃ | 6 |
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
יֵשׁ מִתְעַשֵּׁר וְאֵין כֹּל מִתְרוֹשֵׁשׁ וְהוֹן רָֽב׃ | 7 |
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
כֹּפֶר נֶֽפֶשׁ־אִישׁ עָשְׁרוֹ וְרָשׁ לֹא־שָׁמַע גְּעָרָֽה׃ | 8 |
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
אוֹר־צַדִּיקִים יִשְׂמָח וְנֵר רְשָׁעִים יִדְעָֽךְ׃ | 9 |
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
רַק־בְּזָדוֹן יִתֵּן מַצָּה וְאֶת־נוֹעָצִים חָכְמָֽה׃ | 10 |
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
הוֹן מֵהֶבֶל יִמְעָט וְקֹבֵץ עַל־יָד יַרְבֶּֽה׃ | 11 |
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
תּוֹחֶלֶת מְמֻשָּׁכָה מַחֲלָה־לֵב וְעֵץ חַיִּים תַּאֲוָה בָאָֽה׃ | 12 |
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
בָּז לְדָבָר יֵחָבֶל לוֹ וִירֵא מִצְוָה הוּא יְשֻׁלָּֽם׃ | 13 |
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
תּוֹרַת חָכָם מְקוֹר חַיִּים לָסוּר מִמֹּקְשֵׁי מָֽוֶת׃ | 14 |
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
שֵֽׂכֶל־טוֹב יִתֶּן־חֵן וְדֶרֶךְ בֹּגְדִים אֵיתָֽן׃ | 15 |
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
כָּל־עָרוּם יַעֲשֶׂה בְדָעַת וּכְסִיל יִפְרֹשׂ אִוֶּֽלֶת׃ | 16 |
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
מַלְאָךְ רָשָׁע יִפֹּל בְּרָע וְצִיר אֱמוּנִים מַרְפֵּֽא׃ | 17 |
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
רֵישׁ וְקָלוֹן פּוֹרֵעַ מוּסָר וְשׁוֹמֵר תּוֹכַחַת יְכֻבָּֽד׃ | 18 |
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
תַּאֲוָה נִהְיָה תֶּעֱרַב לְנָפֶשׁ וְתוֹעֲבַת כְּסִילִים סוּר מֵרָֽע׃ | 19 |
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
הלוך הוֹלֵךְ אֶת־חֲכָמִים וחכם יֶחְכָּם וְרֹעֶה כְסִילִים יֵרֽוֹעַ׃ | 20 |
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
חַטָּאִים תְּרַדֵּף רָעָה וְאֶת־צַדִּיקִים יְשַׁלֶּם־טֽוֹב׃ | 21 |
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
טוֹב יַנְחִיל בְּנֵֽי־בָנִים וְצָפוּן לַצַּדִּיק חֵיל חוֹטֵֽא׃ | 22 |
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
רָב־אֹכֶל נִיר רָאשִׁים וְיֵשׁ נִסְפֶּה בְּלֹא מִשְׁפָּֽט׃ | 23 |
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
חוֹשֵׂךְ שִׁבְטוֹ שׂוֹנֵא בְנוֹ וְאֹהֲבוֹ שִֽׁחֲרוֹ מוּסָֽר׃ | 24 |
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
צַדִּיק אֹכֵל לְשֹׂבַע נַפְשׁוֹ וּבֶטֶן רְשָׁעִים תֶּחְסָֽר׃ | 25 |
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.