איוב 5

1 קְֽרָא־נָא הֲיֵשׁ עוֹנֶךָּ וְאֶל־מִי מִקְּדֹשִׁים תִּפְנֶֽה׃

Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

2 כִּֽי־לֶֽאֱוִיל יַהֲרָג־כָּעַשׂ וּפֹתֶה תָּמִית קִנְאָֽה׃

Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

3 אֲ‍ֽנִי־רָאִיתִי אֱוִיל מַשְׁרִישׁ וָאֶקּוֹב נָוֵהוּ פִתְאֹֽם׃

Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 יִרְחֲקוּ בָנָיו מִיֶּשַׁע וְיִֽדַּכְּאוּ בַשַּׁעַר וְאֵין מַצִּֽיל׃

Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 אֲשֶׁר קְצִירוֹ ׀ רָעֵב יֹאכֵל וְאֶֽל־מִצִּנִּים יִקָּחֵהוּ וְשָׁאַף צַמִּים חֵילָֽם׃

Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 כִּי ׀ לֹא־יֵצֵא מֵעָפָר אָוֶן וּמֵאֲדָמָה לֹא־יִצְמַח עָמָֽל׃

Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 כִּֽי־אָדָם לְעָמָל יוּלָּד וּבְנֵי־רֶשֶׁף יַגְבִּיהוּ עֽוּף׃

Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 אוּלָם אֲנִי אֶדְרֹשׁ אֶל־אֵל וְאֶל־אֱלֹהִים אָשִׂים דִּבְרָתִֽי׃

Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 עֹשֶׂה גְדֹלוֹת וְאֵין חֵקֶר נִפְלָאוֹת עַד־אֵין מִסְפָּֽר׃

Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

10 הַנֹּתֵן מָטָר עַל־פְּנֵי־אָרֶץ וְשֹׁלֵֽחַ מַיִם עַל־פְּנֵי חוּצֽוֹת׃

Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 לָשׂוּם שְׁפָלִים לְמָרוֹם וְקֹדְרִים שָׂגְבוּ יֶֽשַׁע׃

Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 מֵפֵר מַחְשְׁבוֹת עֲרוּמִים וְֽלֹא־תַעֲשֶׂינָה יְדֵיהֶם תּוּשִׁיָּֽה׃

Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 לֹכֵד חֲכָמִים בְּעָרְמָם וַעֲצַת נִפְתָּלִים נִמְהָֽרָה׃

Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 יוֹמָם יְפַגְּשׁוּ־חֹשֶׁךְ וְכַלַּיְלָה יְֽמַשְׁשׁוּ בַֽצָּהֳרָֽיִם׃

Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 וַיֹּשַׁע מֵחֶרֶב מִפִּיהֶם וּמִיַּד חָזָק אֶבְיֽוֹן׃

Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 וַתְּהִי לַדַּל תִּקְוָה וְעֹלָתָה קָפְצָה פִּֽיהָ׃

И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 הִנֵּה אַשְׁרֵי אֱנוֹשׁ יוֹכִחֶנּֽוּ אֱלוֹהַּ וּמוּסַר שַׁדַּי אַל־תִּמְאָֽס׃

Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 כִּי הוּא יַכְאִיב וְיֶחְבָּשׁ יִמְחַץ וידו וְיָדָיו תִּרְפֶּֽינָה׃

Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 בְּשֵׁשׁ צָרוֹת יַצִּילֶךָּ וּבְשֶׁבַע ׀ לֹא־יִגַּע בְּךָ רָֽע׃

В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 בְּרָעָב פָּֽדְךָ מִמָּוֶת וּבְמִלְחָמָה מִידֵי חָֽרֶב׃

В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 בְּשׁוֹט לָשׁוֹן תֵּחָבֵא וְֽלֹא־תִירָא מִשֹּׁד כִּי יָבֽוֹא׃

От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 לְשֹׁד וּלְכָפָן תִּשְׂחָק וּֽמֵחַיַּת הָאָרֶץ אַל־תִּירָֽא׃

На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 כִּי עִם־אַבְנֵי הַשָּׂדֶה בְרִיתֶךָ וְחַיַּת הַשָּׂדֶה הָשְׁלְמָה־לָֽךְ׃

Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 וְֽיָדַעְתָּ כִּי־שָׁלוֹם אָהֳלֶךָ וּֽפָקַדְתָּ נָוְךָ וְלֹא תֶחֱטָֽא׃

И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 וְֽיָדַעְתָּ כִּי־רַב זַרְעֶךָ וְצֶאֱצָאֶיךָ כְּעֵשֶׂב הָאָֽרֶץ׃

Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

26 תָּבוֹא בְכֶלַח אֱלֵי־קָבֶר כַּעֲלוֹת גָּדִישׁ בְּעִתּֽוֹ׃

В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 הִנֵּה־זֹאת חֲקַרְנוּהָ כֶּֽן־הִיא שְׁמָעֶנָּה וְאַתָּה דַֽע־לָֽךְ׃

Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.