איוב 41

1 תִּמְשֹׁךְ לִוְיָתָן בְּחַכָּה וּבְחֶבֶל תַּשְׁקִיעַ לְשֹׁנֽוֹ׃

Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 הֲתָשִׂים אַגְמוֹן בְּאַפּוֹ וּבְחוֹחַ תִּקּוֹב לֶֽחֱיוֹ׃

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 הֲיַרְבֶּה אֵלֶיךָ תַּחֲנוּנִים אִם־יְדַבֵּר אֵלֶיךָ רַכּֽוֹת׃

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 הֲיִכְרֹת בְּרִית עִמָּךְ תִּקָּחֶנּוּ לְעֶבֶד עוֹלָֽם׃

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 הֽ͏ַתְשַׂחֶק־בּוֹ כַּצִּפּוֹר וְתִקְשְׁרֶנּוּ לְנַעֲרוֹתֶֽיךָ׃

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

6 יִכְרוּ עָלָיו חַבָּרִים יֶחֱצוּהוּ בֵּין כְּֽנַעֲנִֽים׃

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 הַֽתְמַלֵּא בְשֻׂכּוֹת עוֹרוֹ וּבְצִלְצַל דָּגִים רֹאשֽׁוֹ׃

Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 שִׂים־עָלָיו כַּפֶּךָ זְכֹר מִלְחָמָה אַל־תּוֹסַֽף׃

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

9 הֵן־תֹּחַלְתּוֹ נִכְזָבָה הֲגַם אֶל־מַרְאָיו יֻטָֽל׃

Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 לֹֽא־אַכְזָר כִּי יְעוּרֶנּוּ וּמִי הוּא לְפָנַי יִתְיַצָּֽב׃

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 מִי הִקְדִּימַנִי וַאֲשַׁלֵּם תַּחַת כָּל־הַשָּׁמַיִם לִי־הֽוּא׃

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

12 לא־לֽוֹ־אַחֲרִישׁ בַּדָּיו וּדְבַר־גְּבוּרוֹת וְחִין עֶרְכּֽוֹ׃

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

13 מִֽי־גִלָּה פְּנֵי לְבוּשׁוֹ בְּכֶפֶל רִסְנוֹ מִי יָבֽוֹא׃

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

14 דַּלְתֵי פָנָיו מִי פִתֵּחַ סְבִיבוֹת שִׁנָּיו אֵימָֽה׃

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 גַּאֲוָה אֲפִיקֵי מָֽגִנִּים סָגוּר חוֹתָם צָֽר׃

Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16 אֶחָד בְּאֶחָד יִגַּשׁוּ וְרוּחַ לֹא־יָבוֹא בֵֽינֵיהֶֽם׃

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 אִישׁ־בְּאָחִיהוּ יְדֻבָּקוּ יִתְלַכְּדוּ וְלֹא יִתְפָּרָֽדוּ׃

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 עֲ‍ֽטִישֹׁתָיו תָּהֶל אוֹר וְעֵינָיו כְּעַפְעַפֵּי־שָֽׁחַר׃

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 מִפִּיו לַפִּידִים יַהֲלֹכוּ כִּידוֹדֵי אֵשׁ יִתְמַלָּֽטוּ׃

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 מִנְּחִירָיו יֵצֵא עָשָׁן כְּדוּד נָפוּחַ וְאַגְמֹֽן׃

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 נַפְשׁוֹ גֶּחָלִים תְּלַהֵט וְלַהַב מִפִּיו יֵצֵֽא׃

Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

22 בְּֽצַוָּארוֹ יָלִין עֹז וּלְפָנָיו תָּדוּץ דְּאָבָֽה׃

На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

23 מַפְּלֵי בְשָׂרוֹ דָבֵקוּ יָצוּק עָלָיו בַּל־יִמּֽוֹט׃

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 לִבּוֹ יָצוּק כְּמוֹ־אָבֶן וְיָצוּק כְּפֶלַח תַּחְתִּֽית׃

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 מִשֵּׂתוֹ יָגוּרוּ אֵלִים מִשְּׁבָרִים יִתְחַטָּֽאוּ׃

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 מַשִּׂיגֵהוּ חֶרֶב בְּלִי תָקוּם חֲנִית מַסָּע וְשִׁרְיָֽה׃

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 יַחְשֹׁב לְתֶבֶן בַּרְזֶל לְעֵץ רִקָּבוֹן נְחוּשָֽׁה׃

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 לֹֽא־יַבְרִיחֶנּוּ בֶן־קָשֶׁת לְקַשׁ נֶהְפְּכוּ־לוֹ אַבְנֵי־קָֽלַע׃

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 כְּקַשׁ נֶחְשְׁבוּ תוֹתָח וְיִשְׂחַק לְרַעַשׁ כִּידֽוֹן׃

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 תַּחְתָּיו חַדּוּדֵי חָרֶשׂ יִרְפַּד חָרוּץ עֲלֵי־טִֽיט׃

Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

31 יַרְתִּיחַ כַּסִּיר מְצוּלָה יָם יָשִׂים כַּמֶּרְקָחָֽה׃

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 אַחֲרָיו יָאִיר נָתִיב יַחְשֹׁב תְּהוֹם לְשֵׂיבָֽה׃

Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 אֵֽין־עַל־עָפָר מָשְׁלוֹ הֶעָשׂוּ לִבְלִי־חָֽת׃

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 אֵֽת־כָּל־גָּבֹהַּ יִרְאֶה הוּא מֶלֶךְ עַל־כָּל־בְּנֵי־שָֽׁחַץ׃

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.