< איוב 40 >
וַיַּעַן יְהוָה אֶת־אִיּוֹב וַיֹּאמַֽר׃ | 1 |
Господ говори на Иова и каза:
הֲרֹב עִם־שַׁדַּי יִסּוֹר מוֹכִיחַ אֱלוֹהַּ יַעֲנֶֽנָּה׃ | 2 |
Тоя, която е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
וַיַּעַן אִיּוֹב אֶת־יְהוָה וַיֹּאמַֽר׃ | 3 |
Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
הֵן קַלֹּתִי מָה אֲשִׁיבֶךָּ יָדִי שַׂמְתִּי לְמוֹ־פִֽי׃ | 4 |
Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.
אַחַת דִּבַּרְתִּי וְלֹא אֶֽעֱנֶה וּשְׁתַּיִם וְלֹא אוֹסִֽיף׃ | 5 |
Веднъж съм говорил, и не ще да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.
וַיַּֽעַן־יְהוָה אֶת־אִיּוֹב מנ סערה מִן ׀ סְעָרָה וַיֹּאמַֽר׃ | 6 |
Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:
אֱזָר־נָא כְגֶבֶר חֲלָצֶיךָ אֶשְׁאָלְךָ וְהוֹדִיעֵֽנִי׃ | 7 |
Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.
הַאַף תָּפֵר מִשְׁפָּטִי תַּרְשִׁיעֵנִי לְמַעַן תִּצְדָּֽק׃ | 8 |
Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
וְאִם־זְרוֹעַ כָּאֵל ׀ לָךְ וּבְקוֹל כָּמֹהוּ תַרְעֵֽם׃ | 9 |
Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
עֲדֵה נָא גָֽאוֹן וָגֹבַהּ וְהוֹד וְהָדָר תִּלְבָּֽשׁ׃ | 10 |
Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
הָפֵץ עֶבְרוֹת אַפֶּךָ וּרְאֵה כָל־גֵּאֶה וְהַשְׁפִּילֵֽהוּ׃ | 11 |
Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
רְאֵה כָל־גֵּאֶה הַכְנִיעֵהוּ וַהֲדֹךְ רְשָׁעִים תַּחְתָּֽם׃ | 12 |
Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
טָמְנֵם בֶּעָפָר יָחַד פְּנֵיהֶם חֲבֹשׁ בַּטָּמֽוּן׃ | 13 |
Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.
וְגַם־אֲנִי אוֹדֶךָּ כִּֽי־תוֹשִׁעַ לְךָ יְמִינֶֽךָ׃ | 14 |
Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.
הִנֵּה־נָא בְהֵמוֹת אֲשֶׁר־עָשִׂיתִי עִמָּךְ חָצִיר כַּבָּקָר יֹאכֵֽל׃ | 15 |
Ето сега речния кон който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.
הִנֵּה־נָא כֹחוֹ בְמָתְנָיו וְאֹנוֹ בִּשְׁרִירֵי בִטְנֽוֹ׃ | 16 |
Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му е в мускулите на корема му.
יַחְפֹּץ זְנָבוֹ כְמוֹ־אָרֶז גִּידֵי פחדו פַחֲדָיו יְשֹׂרָֽגוּ׃ | 17 |
Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.
עֲצָמָיו אֲפִיקֵי נְחוּשָׁה גְּרָמָיו כִּמְטִיל בַּרְזֶֽל׃ | 18 |
Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.
הוּא רֵאשִׁית דַּרְכֵי־אֵל הָעֹשׂוֹ יַגֵּשׁ חַרְבּֽוֹ׃ | 19 |
Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.
כִּֽי־בוּל הָרִים יִשְׂאוּ־לוֹ וְֽכָל־חַיַּת הַשָּׂדֶה יְשַֽׂחֲקוּ־שָֽׁם׃ | 20 |
Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.
תַּֽחַת־צֶאֱלִים יִשְׁכָּב בְּסֵתֶר קָנֶה וּבִצָּֽה׃ | 21 |
Ляга под сенчестите дървета, В съкровището на тръстиката, и в блатата;
יְסֻכֻּהוּ צֶאֱלִים צִֽלֲלוֹ יְסֻבּוּהוּ עַרְבֵי־נָֽחַל׃ | 22 |
Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.
הֵן יַעֲשֹׁק נָהָר לֹא יַחְפּוֹז יִבְטַח ׀ כִּֽי־יָגִיחַ יַרְדֵּן אֶל־פִּֽיהוּ׃ | 23 |
Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.
בְּעֵינָיו יִקָּחֶנּוּ בְּמֽוֹקְשִׁים יִנְקָב־אָֽף׃ | 24 |
Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?