איוב 39

1 הֲיָדַעְתָּ עֵת לֶדֶת יַעֲלֵי־סָלַע חֹלֵל אַיָּלוֹת תִּשְׁמֹֽר׃

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 תִּסְפֹּר יְרָחִים תְּמַלֶּאנָה וְיָדַעְתָּ עֵת לִדְתָּֽנָה׃

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?

3 תִּכְרַעְנָה יַלְדֵיהֶן תְּפַלַּחְנָה חֶבְלֵיהֶם תְּשַׁלַּֽחְנָה׃

Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 יַחְלְמוּ בְנֵיהֶם יִרְבּוּ בַבָּר יָצְאוּ וְלֹא־שָׁבוּ לָֽמוֹ׃

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 מִֽי־שִׁלַּח פֶּרֶא חָפְשִׁי וּמֹסְרוֹת עָרוֹד מִי פִתֵּֽחַ׃

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 אֲשֶׁר־שַׂמְתִּי עֲרָבָה בֵיתוֹ וּֽמִשְׁכְּנוֹתָיו מְלֵֽחָה׃

За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 יִשְׂחַק לַהֲמוֹן קִרְיָה תְּשֻׁאוֹת נוֹגֵשׂ לֹא יִשְׁמָֽע׃

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 יְתוּר הָרִים מִרְעֵהוּ וְאַחַר כָּל־יָרוֹק יִדְרֽוֹשׁ׃

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 הֲיֹאבֶה רֵּים עָבְדֶךָ אִם־יָלִין עַל־אֲבוּסֶֽךָ׃

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 הֲ‍ֽתִקְשָׁר־רֵים בְּתֶלֶם עֲבֹתוֹ אִם־יְשַׂדֵּד עֲמָקִים אַחֲרֶֽיךָ׃

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 הֲֽתִבְטַח־בּוֹ כִּי־רַב כֹּחוֹ וְתַעֲזֹב אֵלָיו יְגִיעֶֽךָ׃

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 הֲתַאֲמִין בּוֹ כִּי־ישוב יָשִׁיב זַרְעֶךָ וְֽגָרְנְךָ יֶאֱסֹֽף׃

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 כְּנַף־רְנָנִים נֶעֱלָסָה אִם־אֶבְרָה חֲסִידָה וְנֹצָֽה׃

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 כִּֽי־תַעֲזֹב לָאָרֶץ בֵּצֶיהָ וְֽעַל־עָפָר תְּחַמֵּֽם׃

Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 וַתִּשְׁכַּח כִּי־רֶגֶל תְּזוּרֶהָ וְחַיַּת הַשָּׂדֶה תְּדוּשֶֽׁהָ׃

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 הִקְשִׁיחַ בָּנֶיהָ לְּלֹא־לָהּ לְרִיק יְגִיעָהּ בְּלִי־פָֽחַד׃

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 כִּֽי־הִשָּׁהּ אֱלוֹהַּ חָכְמָה וְלֹא־חָלַק לָהּ בַּבִּינָֽה׃

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 כָּעֵת בַּמָּרוֹם תַּמְרִיא תִּֽשְׂחַק לַסּוּס וּלְרֹֽכְבֽוֹ׃

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 הֲתִתֵּן לַסּוּס גְּבוּרָה הֲתַלְבִּישׁ צַוָּארוֹ רַעְמָֽה׃

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 הְֽתַרְעִישֶׁנּוּ כָּאַרְבֶּה הוֹד נַחְרוֹ אֵימָֽה׃

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 יַחְפְּרוּ בָעֵמֶק וְיָשִׂישׂ בְּכֹחַ יֵצֵא לִקְרַאת־נָֽשֶׁק׃

Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 יִשְׂחַק לְפַחַד וְלֹא יֵחָת וְלֹֽא־יָשׁוּב מִפְּנֵי־חָֽרֶב׃

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 עָלָיו תִּרְנֶה אַשְׁפָּה לַהַב חֲנִית וְכִידֽוֹן׃

Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 בְּרַעַשׁ וְרֹגֶז יְגַמֶּא־אָרֶץ וְלֹֽא־יַאֲמִין כִּי־קוֹל שׁוֹפָֽר׃

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 בְּדֵי שֹׁפָר ׀ יֹאמַר הֶאָח וּֽמֵרָחוֹק יָרִיחַ מִלְחָמָה רַעַם שָׂרִים וּתְרוּעָֽה׃

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 הֲ‍ֽמִבִּינָתְךָ יַֽאֲבֶר־נֵץ יִפְרֹשׂ כנפו כְּנָפָיו לְתֵימָֽן׃

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 אִם־עַל־פִּיךָ יַגְבִּיהַּ נָשֶׁר וְכִי יָרִים קִנּֽוֹ׃

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

28 סֶלַע יִשְׁכֹּן וְיִתְלֹנָן עַֽל־שֶׁן־סֶלַע וּמְצוּדָֽה׃

Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 מִשָּׁם חָֽפַר־אֹכֶל לְמֵרָחוֹק עֵינָיו יַבִּֽיטוּ׃

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 ואפרחו וְאֶפְרֹחָיו יְעַלְעוּ־דָם וּבַאֲשֶׁר חֲלָלִים שָׁם הֽוּא׃

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.