איוב 38

1 וַיַּֽעַן־יְהוָה אֶת־אִיּוֹב מנ הסערה מִן ׀ הַסְּעָרָה וַיֹּאמַֽר׃

Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

2 מִי זֶה ׀ מַחְשִׁיךְ עֵצָה בְמִלִּין בְּֽלִי־דָֽעַת׃

Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

3 אֱזָר־נָא כְגֶבֶר חֲלָצֶיךָ וְאֶשְׁאָלְךָ וְהוֹדִיעֵֽנִי׃

Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,

4 אֵיפֹה הָיִיתָ בְּיָסְדִי־אָרֶץ הַגֵּד אִם־יָדַעְתָּ בִינָֽה׃

Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 מִי־שָׂם מְמַדֶּיהָ כִּי תֵדָע אוֹ מִֽי־נָטָה עָלֶיהָ קָּֽו׃

Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

6 עַל־מָה אֲדָנֶיהָ הָטְבָּעוּ אוֹ מִֽי־יָרָה אֶבֶן פִּנָּתָֽהּ׃

На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

7 בְּרָן־יַחַד כּוֹכְבֵי בֹקֶר וַיָּרִיעוּ כָּל־בְּנֵי אֱלֹהִֽים׃

Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?

8 וַיָּסֶךְ בִּדְלָתַיִם יָם בְּגִיחוֹ מֵרֶחֶם יֵצֵֽא׃

Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 בְּשׂוּמִי עָנָן לְבֻשׁוֹ וַעֲרָפֶל חֲתֻלָּתֽוֹ׃

Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

10 וָאֶשְׁבֹּר עָלָיו חֻקִּי וָֽאָשִׂים בְּרִיחַ וּדְלָתָֽיִם׃

И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

11 וָאֹמַר עַד־פֹּה תָבוֹא וְלֹא תֹסִיף וּפֹא־יָשִׁית בִּגְאוֹן גַּלֶּֽיךָ׃

И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

12 הְֽמִיָּמֶיךָ צִוִּיתָ בֹּקֶר ידעתה שחר יִדַּעְתָּה הַשַּׁחַר מְקֹמֽוֹ׃

Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

13 לֶאֱחֹז בְּכַנְפוֹת הָאָרֶץ וְיִנָּעֲרוּ רְשָׁעִים מִמֶּֽנָּה׃

За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14 תִּתְהַפֵּךְ כְּחֹמֶר חוֹתָם וְיִֽתְיַצְּבוּ כְּמוֹ לְבֽוּשׁ׃

Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

15 וְיִמָּנַע מֵרְשָׁעִים אוֹרָם וּזְרוֹעַ רָמָה תִּשָּׁבֵֽר׃

А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

16 הֲבָאתָ עַד־נִבְכֵי־יָם וּבְחֵקֶר תְּהוֹם הִתְהַלָּֽכְתָּ׃

Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 הֲנִגְלוּ לְךָ שַׁעֲרֵי־מָוֶת וְשַׁעֲרֵי צַלְמָוֶת תִּרְאֶֽה׃

Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 הִתְבֹּנַנְתָּ עַד־רַחֲבֵי־אָרֶץ הַגֵּד אִם־יָדַעְתָּ כֻלָּֽהּ׃

Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 אֵי־זֶה הַדֶּרֶךְ יִשְׁכָּן־אוֹר וְחֹשֶׁךְ אֵי־זֶה מְקֹמֽוֹ׃

Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

20 כִּי תִקָּחֶנּוּ אֶל־גְּבוּלוֹ וְכִֽי־תָבִין נְתִיבוֹת בֵּיתֽוֹ׃

За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

21 יָדַעְתָּ כִּי־אָז תִּוָּלֵד וּמִסְפַּר יָמֶיךָ רַבִּֽים׃

Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

22 הֲבָאתָ אֶל־אֹצְרוֹת שָׁלֶג וְאֹצְרוֹת בָּרָד תִּרְאֶֽה׃

Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 אֲשֶׁר־חָשַׂכְתִּי לְעֶת־צָר לְיוֹם קְרָב וּמִלְחָמָֽה׃

Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

24 אֵי־זֶה הַדֶּרֶךְ יֵחָלֶק אוֹר יָפֵץ קָדִים עֲלֵי־אָֽרֶץ׃

Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

25 מִֽי־פִלַּג לַשֶּׁטֶף תְּעָלָה וְדֶרֶךְ לַחֲזִיז קֹלֽוֹת׃

Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,

26 לְהַמְטִיר עַל־אֶרֶץ לֹא־אִישׁ מִדְבָּר לֹא־אָדָם בּֽוֹ׃

За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

27 לְהַשְׂבִּיעַ שֹׁאָה וּמְשֹׁאָה וּלְהַצְמִיחַ מֹצָא דֶֽשֶׁא׃

За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

28 הֲיֵשׁ־לַמָּטָר אָב אוֹ מִי־הוֹלִיד אֶגְלֵי־טָֽל׃

Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 מִבֶּטֶן מִי יָצָא הַקָּרַח וּכְפֹר שָׁמַיִם מִי יְלָדֽוֹ׃

От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?

30 כָּאֶבֶן מַיִם יִתְחַבָּאוּ וּפְנֵי תְהוֹם יִתְלַכָּֽדוּ׃

Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

31 הַֽתְקַשֵּׁר מַעֲדַנּוֹת כִּימָה אֽוֹ־מֹשְׁכוֹת כְּסִיל תְּפַתֵּֽחַ׃

Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

32 הֲתֹצִיא מַזָּרוֹת בְּעִתּוֹ וְעַיִשׁ עַל־בָּנֶיהָ תַנְחֵֽם׃

Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?

33 הֲיָדַעְתָּ חֻקּוֹת שָׁמָיִם אִם־תָּשִׂים מִשְׁטָרוֹ בָאָֽרֶץ׃

Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 הֲתָרִים לָעָב קוֹלֶךָ וְֽשִׁפְעַת־מַיִם תְּכַסֶּֽךָּ׃

Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

35 הֽ͏ַתְשַׁלַּח בְּרָקִים וְיֵלֵכוּ וְיֹאמְרוּ לְךָ הִנֵּֽנוּ׃

Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

36 מִי־שָׁת בַּטֻּחוֹת חָכְמָה אוֹ מִֽי־נָתַן לַשֶּׂכְוִי בִינָֽה׃

Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 מִֽי־יְסַפֵּר שְׁחָקִים בְּחָכְמָה וְנִבְלֵי שָׁמַיִם מִי יַשְׁכִּֽיב׃

Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38 בְּצֶקֶת עָפָר לַמּוּצָק וּרְגָבִים יְדֻבָּֽקוּ׃

Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

39 הֲתָצוּד לְלָבִיא טָרֶף וְחַיַּת כְּפִירִים תְּמַלֵּֽא׃

Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40 כִּי־יָשֹׁחוּ בַמְּעוֹנוֹת יֵשְׁבוּ בַסֻּכָּה לְמוֹ־אָֽרֶב׃

Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

41 מִי יָכִין לָעֹרֵב צֵידוֹ כִּֽי־ילדו יְלָדָיו אֶל־אֵל יְשַׁוֵּעוּ יִתְעוּ לִבְלִי־אֹֽכֶל׃

Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?