איוב 36

1 וַיֹּסֶף אֱלִיהוּא וַיֹּאמַֽר׃

И Елиу продължавайки рече:

2 כַּתַּר־לִי זְעֵיר וַאֲחַוֶּךָּ כִּי עוֹד לֶאֱלוֹהַּ מִלִּֽים׃

Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 אֶשָּׂא דֵעִי לְמֵרָחוֹק וּלְפֹעֲלִי אֶֽתֵּֽן־צֶֽדֶק׃

Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;

4 כִּֽי־אָמְנָם לֹא־שֶׁקֶר מִלָּי תְּמִים דֵּעוֹת עִמָּֽךְ׃

Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 הֶן־אֵל כַּבִּיר וְלֹא יִמְאָס כַּבִּיר כֹּחַֽ לֵֽב׃

Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 לֹא־יְחַיֶּה רָשָׁע וּמִשְׁפַּט עֲנִיִּים יִתֵּֽן׃

Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 לֹֽא־יִגְרַע מִצַּדִּיק עֵינָיו וְאֶת־מְלָכִים לַכִּסֵּא וַיֹּשִׁיבֵם לָנֶצַח וַיִּגְבָּֽהוּ׃

Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 וְאִם־אֲסוּרִים בַּזִּקִּים יִלָּכְדוּן בְּחַבְלֵי־עֹֽנִי׃

А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 וַיַּגֵּד לָהֶם פָּעֳלָם וּפִשְׁעֵיהֶם כִּי יִתְגַּבָּֽרוּ׃

Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 וַיִּגֶל אָזְנָם לַמּוּסָר וַיֹּאמֶר כִּֽי־יְשֻׁבוּן מֵאָֽוֶן׃

Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 אִֽם־יִשְׁמְעוּ וְֽיַעֲבֹדוּ יְכַלּוּ יְמֵיהֶם בַּטּוֹב וּשְׁנֵיהֶם בַּנְּעִימִֽים׃

И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 וְאִם־לֹא יִשְׁמְעוּ בְּשֶׁלַח יַעֲבֹרוּ וְיִגְוְעוּ כִּבְלִי־דָֽעַת׃

Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 וְֽחַנְפֵי־לֵב יָשִׂימוּ אָף לֹא יְשַׁוְּעוּ כִּי אֲסָרָֽם׃

А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;

14 תָּמֹת בַּנֹּעַר נַפְשָׁם וְחַיָּתָם בַּקְּדֵשִֽׁים׃

Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

15 יְחַלֵּץ עָנִי בְעָנְיוֹ וְיִגֶל בַּלַּחַץ אָזְנָֽם׃

Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 וְאַף הֲסִיתְךָ ׀ מִפִּי־צָר רַחַב לֹא־מוּצָק תַּחְתֶּיהָ וְנַחַת שֻׁלְחָנְךָ מָלֵא דָֽשֶׁן׃

И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 וְדִין־רָשָׁע מָלֵאתָ דִּין וּמִשְׁפָּט יִתְמֹֽכוּ׃

Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

18 כִּֽי־חֵמָה פֶּן־יְסִֽיתְךָ בְסָפֶק וְרָב־כֹּפֶר אַל־יַטֶּֽךָּ׃

Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 הֲיַעֲרֹךְ שׁוּעֲךָ לֹא בְצָר וְכֹל מַאֲמַצֵּי־כֹֽחַ׃

Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 אַל־תִּשְׁאַף הַלָּיְלָה לַעֲלוֹת עַמִּים תַּחְתָּֽם׃

Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 הִשָּׁמֶר אַל־תֵּפֶן אֶל־אָוֶן כִּֽי־עַל־זֶה בָּחַרְתָּ מֵעֹֽנִי׃

Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 הֶן־אֵל יַשְׂגִּיב בְּכֹחוֹ מִי כָמֹהוּ מוֹרֶֽה׃

Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 מִֽי־פָקַד עָלָיו דַּרְכּוֹ וּמִֽי־אָמַר פָּעַלְתָּ עַוְלָֽה׃

Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 זְכֹר כִּֽי־תַשְׂגִּיא פָעֳלוֹ אֲשֶׁר שֹׁרְרוּ אֲנָשִֽׁים׃

Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 כָּל־אָדָם חָֽזוּ־בוֹ אֱנוֹשׁ יַבִּיט מֵרָחֽוֹק׃

В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 הֶן־אֵל שַׂגִּיא וְלֹא נֵדָע מִסְפַּר שָׁנָיו וְלֹא־חֵֽקֶר׃

Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 כִּי יְגָרַע נִטְפֵי־מָיִם יָזֹקּוּ מָטָר לְאֵדֽוֹ׃

Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 אֲשֶֽׁר־יִזְּלוּ שְׁחָקִים יִרְעֲפוּ עֲלֵי ׀ אָדָם רָֽב׃

Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 אַף אִם־יָבִין מִפְרְשֵׂי־עָב תְּשֻׁאוֹת סֻכָּתֽוֹ׃

Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

30 הֵן־פָּרַשׂ עָלָיו אוֹרוֹ וְשָׁרְשֵׁי הַיָּם כִּסָּֽה׃

Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 כִּי־בָם יָדִין עַמִּים יִֽתֶּן־אֹכֶל לְמַכְבִּֽיר׃

(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 עַל־כַּפַּיִם כִּסָּה־אוֹר וַיְצַו עָלֶיהָ בְמַפְגִּֽיעַ׃

Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 יַגִּיד עָלָיו רֵעוֹ מִקְנֶה אַף עַל־עוֹלֶֽה׃

Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.