< איוב 26 >

וַיַּעַן אִיּוֹב וַיֹּאמַֽר׃ 1
А Иов в отговор рече:
מֶה־עָזַרְתָּ לְלֹא־כֹחַ הוֹשַׁעְתָּ זְרוֹעַ לֹא־עֹֽז׃ 2
Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!
מַה־יָּעַצְתָּ לְלֹא חָכְמָה וְתוּשִׁיָּה לָרֹב הוֹדָֽעְתָּ׃ 3
Как си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!
אֶת־מִי הִגַּדְתָּ מִלִּין וְנִשְׁמַת־מִי יָצְאָה מִמֶּֽךָּ׃ 4
Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?
הָרְפָאִים יְחוֹלָלוּ מִתַּחַת מַיִם וְשֹׁכְנֵיהֶֽם׃ 5
Пред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.
עָרוֹם שְׁאוֹל נֶגְדּוֹ וְאֵין כְּסוּת לָֽאֲבַדּֽוֹן׃ (Sheol h7585) 6
Преизподнята е гола пред Него, И Авадон няма покрив. (Sheol h7585)
נֹטֶה צָפוֹן עַל־תֹּהוּ תֹּלֶה אֶרֶץ עַל־בְּלִי־מָֽה׃ 7
Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
צֹרֵֽר־מַיִם בְּעָבָיו וְלֹא־נִבְקַע עָנָן תַּחְתָּֽם׃ 8
Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
מְאַחֵז פְּנֵי־כִסֵּה פַּרְשֵׁז עָלָיו עֲנָנֽוֹ׃ 9
Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.
חֹֽק־חָג עַל־פְּנֵי־מָיִם עַד־תַּכְלִית אוֹר עִם־חֹֽשֶׁךְ׃ 10
Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
עַמּוּדֵי שָׁמַיִם יְרוֹפָפוּ וְיִתְמְהוּ מִגַּעֲרָתֽוֹ׃ 11
Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
בְּכֹחוֹ רָגַע הַיָּם ובתובנתו וּבִתְבוּנָתוֹ מָחַץ רָֽהַב׃ 12
Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав
בְּרוּחוֹ שָׁמַיִם שִׁפְרָה חֹֽלֲלָה יָדוֹ נָחָשׁ בָּרִֽיחַ׃ 13
Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей
הֶן־אֵלֶּה ׀ קְצוֹת דרכו דְּרָכָיו וּמַה־שֵּׁמֶץ דָּבָר נִשְׁמַע־בּוֹ וְרַעַם גבורתו גְּבוּרוֹתָיו מִי יִתְבּוֹנָֽן׃ 14
Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

< איוב 26 >