איוב 13

1 הֶן־כֹּל רָאֲתָה עֵינִי שָֽׁמְעָה אָזְנִי וַתָּבֶן לָֽהּ׃

Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 כְּֽדַעְתְּכֶם יָדַעְתִּי גַם־אָנִי לֹא־נֹפֵל אָנֹכִי מִכֶּֽם׃

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3 אוּלָם אֲנִי אֶל־שַׁדַּי אֲדַבֵּר וְהוֹכֵחַ אֶל־אֵל אֶחְפָּֽץ׃

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4 וְֽאוּלָם אַתֶּם טֹֽפְלֵי־שָׁקֶר רֹפְאֵי אֱלִל כֻּלְּכֶֽם׃

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5 מִֽי־יִתֵּן הַחֲרֵשׁ תַּחֲרִישׁוּן וּתְהִי לָכֶם לְחָכְמָֽה׃

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6 שִׁמְעוּ־נָא תוֹכַחְתִּי וְרִבוֹת שְׂפָתַי הַקְשִֽׁיבוּ׃

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7 הַלְאֵל תְּדַבְּרוּ עַוְלָה וְלוֹ תְּֽדַבְּרוּ רְמִיָּֽה׃

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8 הֲפָנָיו תִּשָּׂאוּן אִם־לָאֵל תְּרִיבֽוּן׃

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9 הֲטוֹב כִּֽי־יַחְקֹר אֶתְכֶם אִם־כְּהָתֵל בֶּאֱנוֹשׁ תְּהָתֵלּוּ בֽוֹ׃

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

10 הוֹכֵחַ יוֹכִיחַ אֶתְכֶם אִם־בַּסֵּתֶר פָּנִים תִּשָּׂאֽוּן׃

Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 הֲלֹא שְׂאֵתוֹ תְּבַעֵת אֶתְכֶם וּפַחְדּוֹ יִפֹּל עֲלֵיכֶֽם׃

Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 זִֽכְרֹנֵיכֶם מִשְׁלֵי־אֵפֶר לְגַבֵּי־חֹמֶר גַּבֵּיכֶֽם׃

Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

13 הַחֲרִישׁוּ מִמֶּנִּי וַאֲדַבְּרָה־אָנִי וְיַעֲבֹר עָלַי מָֽה׃

Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 עַל־מָה ׀ אֶשָּׂא בְשָׂרִי בְשִׁנָּי וְנַפְשִׁי אָשִׂים בְּכַפִּֽי׃

Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 הֵן יִקְטְלֵנִי לא לוֹ אֲיַחֵל אַךְ־דְּרָכַי אֶל־פָּנָיו אוֹכִֽיחַ׃

Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 גַּם־הוּא־לִי לִֽישׁוּעָה כִּי־לֹא לְפָנָיו חָנֵף יָבֽוֹא׃

Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 שִׁמְעוּ שָׁמוֹעַ מִלָּתִי וְאֽ͏ַחֲוָתִי בְּאָזְנֵיכֶֽם׃

Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 הִנֵּה־נָא עָרַכְתִּי מִשְׁפָּט יָדַעְתִּי כִּֽי־אֲנִי אֶצְדָּֽק׃

Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 מִי־הוּא יָרִיב עִמָּדִי כִּֽי־עַתָּה אַחֲרִישׁ וְאֶגְוָֽע׃

Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 אַךְ־שְׁתַּיִם אַל־תַּעַשׂ עִמָּדִי אָז מִפָּנֶיךָ לֹא אֶסָּתֵֽר׃

Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

21 כַּפְּךָ מֵעָלַי הַרְחַק וְאֵמָתְךָ אַֽל־תְּבַעֲתַֽנִּי׃

Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

22 וּקְרָא וְאָנֹכִי אֶֽעֱנֶה אֽוֹ־אֲדַבֵּר וַהֲשִׁיבֵֽנִי׃

Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

23 כַּמָּה לִי עֲוֺנוֹת וְחַטָּאוֹת פִּֽשְׁעִי וְחַטָּאתִי הֹדִיעֵֽנִי׃

Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 לָֽמָּה־פָנֶיךָ תַסְתִּיר וְתַחְשְׁבֵנִי לְאוֹיֵב לָֽךְ׃

Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 הֶעָלֶה נִדָּף תַּעֲרוֹץ וְאֶת־קַשׁ יָבֵשׁ תִּרְדֹּֽף׃

Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 כִּֽי־תִכְתֹּב עָלַי מְרֹרוֹת וְתוֹרִישֵׁנִי עֲוֺנוֹת נְעוּרָֽי׃

Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

27 וְתָשֵׂם בַּסַּד ׀ רַגְלַי וְתִשְׁמוֹר כָּל־אָרְחוֹתָי עַל־שָׁרְשֵׁי רַגְלַי תִּתְחַקֶּֽה׃

И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

28 וְהוּא כְּרָקָב יִבְלֶה כְּבֶגֶד אֲכָלוֹ עָֽשׁ׃

При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.