< יְחֶזְקֵאל 36 >
וְאַתָּ֣ה בֶן־אָדָ֔ם הִנָּבֵ֖א אֶל־הָרֵ֣י יִשְׂרָאֵ֑ל וְאָ֣מַרְתָּ֔ הָרֵי֙ יִשְׂרָאֵ֔ל שִׁמְע֖וּ דְּבַר־יְהוָֽה׃ | 1 |
И ти, сине човешки, пророкувай към Израилевите планини, като речеш: Израилеви планини, слушайте Господното слово.
כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יַ֣עַן אָמַ֧ר הָאֹויֵ֛ב עֲלֵיכֶ֖ם הֶאָ֑ח וּבָמֹ֣ות עֹולָ֔ם לְמֹֽורָשָׁ֖ה הָ֥יְתָה לָּֽנוּ׃ | 2 |
Така казва Господ Иеова: Понеже неприятелят рече против вас: О хохо! и - Древните височини станаха наше владение,
לָכֵן֙ הִנָּבֵ֣א וְאָמַרְתָּ֔ כֹּ֥ה אָמַ֖ר אֲדֹנָ֣י יְהוִ֑ה יַ֣עַן בְּיַ֡עַן שַׁמֹּות֩ וְשָׁאֹ֨ף אֶתְכֶ֜ם מִסָּבִ֗יב לִֽהְיֹותְכֶ֤ם מֹֽורָשָׁה֙ לִשְׁאֵרִ֣ית הַגֹּויִ֔ם וַתֵּֽעֲל֛וּ עַל־שְׂפַ֥ת לָשֹׁ֖ון וְדִבַּת־עָֽם׃ | 3 |
затова, като пророкуваш речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ви запустиха и погълнаха отвред, за да станете владение на другите народи, и станахте предмет на говоренето на устни, и на зли отзиви на людете,
לָכֵן֙ הָרֵ֣י יִשְׂרָאֵ֔ל שִׁמְע֖וּ דְּבַר־אֲדֹנָ֣י יְהוִ֑ה כֹּֽה־אָמַ֣ר אֲדֹנָ֣י יְ֠הוִה לֶהָרִ֨ים וְלַגְּבָעֹ֜ות לָאֲפִיקִ֣ים וְלַגֵּאָיֹ֗ות וְלֶחֳרָבֹ֤ות הַשֹּֽׁמְמֹות֙ וְלֶעָרִ֣ים הַנֶּעֱזָבֹ֔ות אֲשֶׁ֨ר הָי֤וּ לְבַז֙ וּלְלַ֔עַג לִשְׁאֵרִ֥ית הַגֹּויִ֖ם אֲשֶׁ֥ר מִסָּבִֽיב׃ ס | 4 |
затова, Израилеви планини, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова на планините и на хълмовете, на потоците и на долините, на запустелите пустоти и на напуснатите градове, които станаха корист и са за присмех на другите народи около тях,
לָכֵ֗ן כֹּֽה־אָמַר֮ אֲדֹנָ֣י יְהוִה֒ אִם־לֹ֠א בְּאֵ֨שׁ קִנְאָתִ֥י דִבַּ֛רְתִּי עַל־שְׁאֵרִ֥ית הַגֹּויִ֖ם וְעַל־אֱדֹ֣ום כֻּלָּ֑א אֲשֶׁ֣ר נָתְנֽוּ־אֶת־אַרְצִ֣י ׀ לָ֠הֶם לְמֹ֨ורָשָׁ֜ה בְּשִׂמְחַ֤ת כָּל־לֵבָב֙ בִּשְׁאָ֣ט נֶ֔פֶשׁ לְמַ֥עַן מִגְרָשָׁ֖הּ לָבַֽז׃ | 5 |
затова, казва Господ Иеова: Непременно в пламенната Си ревнивост говорих против другите народи, и против целия Едом, които с всесърдечна радост и с душевно презрение направиха Моята земя свое владение, за да я изхвърлят и разграбят;
לָכֵ֕ן הִנָּבֵ֖א עַל־אַדְמַ֣ת יִשְׂרָאֵ֑ל וְאָמַרְתָּ֡ לֶהָרִ֣ים וְ֠לַגְּבָעֹות לָאֲפִיקִ֨ים וְלַגֵּאָיֹ֜ות כֹּֽה־אָמַ֣ר ׀ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֗ה הִנְנִ֨י בְקִנְאָתִ֤י וּבַחֲמָתִי֙ דִּבַּ֔רְתִּי יַ֛עַן כְּלִמַּ֥ת גֹּויִ֖ם נְשָׂאתֶֽם׃ | 6 |
затова, пророкувай за Израилевата земя, и кажи на планините и на хълмовете, на потоците и на долините: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз говорих в ревността Си и в яростта Си, понеже понесох укор от народите;
לָכֵ֗ן כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה אֲנִ֖י נָשָׂ֣אתִי אֶת־יָדִ֑י אִם־לֹ֤א הַגֹּויִם֙ אֲשֶׁ֣ר לָכֶ֣ם מִסָּבִ֔יב הֵ֖מָּה כְּלִמָּתָ֖ם יִשָּֽׂאוּ׃ | 7 |
затова, така казва Господ Иеова: Аз се заклех, че народите, които са около вас, непременно ще носят срама си.
וְאַתֶּ֞ם הָרֵ֤י יִשְׂרָאֵל֙ עַנְפְּכֶ֣ם תִּתֵּ֔נוּ וּפֶרְיְכֶ֥ם תִּשְׂא֖וּ לְעַמִּ֣י יִשְׂרָאֵ֑ל כִּ֥י קֵרְב֖וּ לָבֹֽוא׃ | 8 |
А вие, Израилеви планини, ще изкарате клоновете си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.
כִּ֖י הִנְנִ֣י אֲלֵיכֶ֑ם וּפָנִ֣יתִי אֲלֵיכֶ֔ם וְנֶעֱבַדְתֶּ֖ם וְנִזְרַעְתֶּֽם׃ | 9 |
Защото, ето, Аз съм за вас, и ще се обърна към вас, и вие ще бъдете обработвани и засявани.
וְהִרְבֵּיתִ֤י עֲלֵיכֶם֙ אָדָ֔ם כָּל־בֵּ֥ית יִשְׂרָאֵ֖ל כֻּלֹּ֑ה וְנֹֽשְׁבוּ֙ הֶֽעָרִ֔ים וְהֶחֳרָבֹ֖ות תִּבָּנֶֽינָה׃ | 10 |
И ще заселя върху вас много човеци, и целият Израилев дом, да! целия; и градовете ще се населят, и запустелите места ще се съградят.
וְהִרְבֵּיתִ֧י עֲלֵיכֶ֛ם אָדָ֥ם וּבְהֵמָ֖ה וְרָב֣וּ וּפָר֑וּ וְהֹושַׁבְתִּ֨י אֶתְכֶ֜ם כְּקַדְמֹֽותֵיכֶ֗ם וְהֵטִֽבֹתִי֙ מֵרִאשֹׁ֣תֵיכֶ֔ם וִֽידַעְתֶּ֖ם כִּֽי־אֲנִ֥י יְהוָֽה׃ | 11 |
И ще заселя върху вас много човеци и животни, които ще нараснат и се наплодят; и ще ви населя както бяхте по-напред, и ще ви сторя по-голямо добро отколкото в началото; и ще познаете, че Аз съм Господ.
וְהֹולַכְתִּי֩ עֲלֵיכֶ֨ם אָדָ֜ם אֶת־עַמִּ֤י יִשְׂרָאֵל֙ וִֽירֵשׁ֔וּךָ וְהָיִ֥יתָ לָהֶ֖ם לְנַחֲלָ֑ה וְלֹא־תֹוסִ֥ף עֹ֖וד לְשַׁכְּלָֽם׃ ס | 12 |
Да! Ще направя да ходят по вас човеци, людете Ми Израил; те ще ви владеят, и вие ще им бъдете наследство, и за напред няма да ги обезчадите.
כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יַ֚עַן אֹמְרִ֣ים לָכֶ֔ם אֹכֶ֥לֶת אָדָ֖ם אָתִּי (אָ֑תְּ) וּמְשַׁכֶּ֥לֶת גֹּויֵךְ (גֹּויַ֖יִךְ) הָיִֽית׃ | 13 |
Така казва Господ Иеова: Понеже ви думат: Ти си земя, която поглъщаш човеци и обезчадваш людете си,
לָכֵ֗ן אָדָם֙ לֹא־תֹ֣אכְלִי עֹ֔וד וְגֹויֵךְ (וְגֹויַ֖יִךְ) לֹ֣א תְכַשְּׁלִי־ (תְשַׁכְּלִי)־עֹ֑וד נְאֻ֖ם אֲדֹנָ֥י יְהוִֽה׃ | 14 |
затова, няма вече да поглъщаш човеци, нито да обезчадваш вече народа си, казва Господ Иеова;
וְלֹא־אַשְׁמִ֨יעַ אֵלַ֤יִךְ עֹוד֙ כְּלִמַּ֣ת הַגֹּויִ֔ם וְחֶרְפַּ֥ת עַמִּ֖ים לֹ֣א תִשְׂאִי־עֹ֑וד וְגֹויֵךְ (וְגֹויַ֙יִךְ֙) לֹא־תַכְשִׁ֣לִי עֹ֔וד נְאֻ֖ם אֲדֹנָ֥י יְהוִֽה׃ ס | 15 |
и няма вече да ти допусна да понесеш укор от народите, нито да носиш поругание от племената, и няма вече да направиш народа си да се препъва, казва Господ Иеова.
וַיְהִ֥י דְבַר־יְהוָ֖ה אֵלַ֥י לֵאמֹֽר׃ | 16 |
При това, Господното слово дойде към мене и рече:
בֶּן־אָדָ֗ם בֵּ֤ית יִשְׂרָאֵל֙ יֹשְׁבִ֣ים עַל־אַדְמָתָ֔ם וַיְטַמְּא֣וּ אֹותָ֔הּ בְּדַרְכָּ֖ם וּבַעֲלִֽילֹותָ֑ם כְּטֻמְאַת֙ הַנִּדָּ֔ה הָיְתָ֥ה דַרְכָּ֖ם לְפָנָֽי׃ | 17 |
Сине човешки, когато Израилевият дом живееха в земята си, те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред мене отвратителни като нечистотата на отлъчена жена.
וָאֶשְׁפֹּ֤ךְ חֲמָתִי֙ עֲלֵיהֶ֔ם עַל־הַדָּ֖ם אֲשֶׁר־שָׁפְכ֣וּ עַל־הָאָ֑רֶץ וּבְגִלּוּלֵיהֶ֖ם טִמְּאֽוּהָ׃ | 18 |
Затова, излях яростта Си върху тях поради кръвта, която бяха излели на земята, и поради идолите, с които я бяха омърсили;
וָאָפִ֤יץ אֹתָם֙ בַּגֹּויִ֔ם וַיִּזָּר֖וּ בָּאֲרָצֹ֑ות כְּדַרְכָּ֥ם וְכַעֲלִילֹותָ֖ם שְׁפַטְתִּֽים׃ | 19 |
разсях ги между народите, и те бидоха разпръснати по страните; според постъпките им и според делата им ги съдих.
וַיָּבֹ֗וא אֶל־הַגֹּויִם֙ אֲשֶׁר־בָּ֣אוּ שָׁ֔ם וַֽיְחַלְּל֖וּ אֶת־שֵׁ֣ם קָדְשִׁ֑י בֶּאֱמֹ֤ר לָהֶם֙ עַם־יְהוָ֣ה אֵ֔לֶּה וּמֵאַרְצֹ֖ו יָצָֽאוּ׃ | 20 |
И когато влязоха между народите гдето отидоха, омърсиха Моето свето име, тъй щото се говореше за тях: Тия са людете на Иеова, и из земята Му излязоха!
וָאֶחְמֹ֖ל עַל־שֵׁ֣ם קָדְשִׁ֑י אֲשֶׁ֤ר חִלְּל֙וּהוּ֙ בֵּ֣ית יִשְׂרָאֵ֔ל בַּגֹּויִ֖ם אֲשֶׁר־בָּ֥אוּ שָֽׁמָּה׃ ס | 21 |
Смилих се обаче за светото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха.
לָכֵ֞ן אֱמֹ֣ר לְבֵֽית־יִשְׂרָאֵ֗ל כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה לֹ֧א לְמַעַנְכֶ֛ם אֲנִ֥י עֹשֶׂ֖ה בֵּ֣ית יִשְׂרָאֵ֑ל כִּ֤י אִם־לְשֵׁם־קָדְשִׁי֙ אֲשֶׁ֣ר חִלַּלְתֶּ֔ם בַּגֹּויִ֖ם אֲשֶׁר־בָּ֥אתֶם שָֽׁם׃ | 22 |
Затова, речи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте.
וְקִדַּשְׁתִּ֞י אֶת־שְׁמִ֣י הַגָּדֹ֗ול הַֽמְחֻלָּל֙ בַּגֹּויִ֔ם אֲשֶׁ֥ר חִלַּלְתֶּ֖ם בְּתֹוכָ֑ם וְיָדְע֨וּ הַגֹּויִ֜ם כִּי־אֲנִ֣י יְהוָ֗ה נְאֻם֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה בְּהִקָּדְשִׁ֥י בָכֶ֖ם לְעֵינֵיהֶֽם׃ | 23 |
Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Иеова, когато се осветя у вас пред очите им.
וְלָקַחְתִּ֤י אֶתְכֶם֙ מִן־הַגֹּויִ֔ם וְקִבַּצְתִּ֥י אֶתְכֶ֖ם מִכָּל־הָאֲרָצֹ֑ות וְהֵבֵאתִ֥י אֶתְכֶ֖ם אֶל־אַדְמַתְכֶֽם׃ | 24 |
Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.
וְזָרַקְתִּ֧י עֲלֵיכֶ֛ם מַ֥יִם טְהֹורִ֖ים וּטְהַרְתֶּ֑ם מִכֹּ֧ל טֻמְאֹותֵיכֶ֛ם וּמִכָּל־גִּלּ֥וּלֵיכֶ֖ם אֲטַהֵ֥ר אֶתְכֶֽם׃ | 25 |
Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистоти и от всичките ви идоли ще ви очистя.
וְנָתַתִּ֤י לָכֶם֙ לֵ֣ב חָדָ֔שׁ וְר֥וּחַ חֲדָשָׁ֖ה אֶתֵּ֣ן בְּקִרְבְּכֶ֑ם וַהֲסִ֨רֹתִ֜י אֶת־לֵ֤ב הָאֶ֙בֶן֙ מִבְּשַׂרְכֶ֔ם וְנָתַתִּ֥י לָכֶ֖ם לֵ֥ב בָּשָֽׂר׃ | 26 |
Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
וְאֶת־רוּחִ֖י אֶתֵּ֣ן בְּקִרְבְּכֶ֑ם וְעָשִׂ֗יתִי אֵ֤ת אֲשֶׁר־בְּחֻקַּי֙ תֵּלֵ֔כוּ וּמִשְׁפָּטַ֥י תִּשְׁמְר֖וּ וַעֲשִׂיתֶֽם׃ | 27 |
И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.
וִישַׁבְתֶּ֣ם בָּאָ֔רֶץ אֲשֶׁ֥ר נָתַ֖תִּי לַאֲבֹֽתֵיכֶ֑ם וִהְיִ֤יתֶם לִי֙ לְעָ֔ם וְאָ֣נֹכִ֔י אֶהְיֶ֥ה לָכֶ֖ם לֵאלֹהִֽים׃ | 28 |
Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.
וְהֹושַׁעְתִּ֣י אֶתְכֶ֔ם מִכֹּ֖ל טֻמְאֹֽותֵיכֶ֑ם וְקָרָ֤אתִי אֶל־הַדָּגָן֙ וְהִרְבֵּיתִ֣י אֹתֹ֔ו וְלֹא־אֶתֵּ֥ן עֲלֵיכֶ֖ם רָעָֽב׃ | 29 |
Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова живото, ще го умножа, и не ще вече да ви докарам глад.
וְהִרְבֵּיתִי֙ אֶת־פְּרִ֣י הָעֵ֔ץ וּתְנוּבַ֖ת הַשָּׂדֶ֑ה לְמַ֗עַן אֲ֠שֶׁר לֹ֣א תִקְח֥וּ עֹ֛וד חֶרְפַּ֥ת רָעָ֖ב בַּגֹּויִֽם׃ | 30 |
Ще умножа плода на дървото и рожбите на полето, за да не ви се присмиват вече народите, за гдето гладувате.
וּזְכַרְתֶּם֙ אֶת־דַּרְכֵיכֶ֣ם הָרָעִ֔ים וּמַעַלְלֵיכֶ֖ם אֲשֶׁ֣ר לֹֽא־טֹובִ֑ים וּנְקֹֽטֹתֶם֙ בִּפְנֵיכֶ֔ם עַ֚ל עֲוֹנֹ֣תֵיכֶ֔ם וְעַ֖ל תֹּועֲבֹֽותֵיכֶֽם׃ | 31 |
Тогава, като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си пред очите си поради беззаконията си и поради мерзостите си.
לֹ֧א לְמַעַנְכֶ֣ם אֲנִֽי־עֹשֶׂ֗ה נְאֻם֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יִוָּדַ֖ע לָכֶ֑ם בֹּ֧ושׁוּ וְהִכָּלְמ֛וּ מִדַּרְכֵיכֶ֖ם בֵּ֥ית יִשְׂרָאֵֽל׃ ס | 32 |
Не заради вас правя Аз това, казва Господ Иеова, нека ви бъде известно. Засрамете се и се смутете поради постъпките си, доме Израилев!
כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה בְּיֹום֙ טַהֲרִ֣י אֶתְכֶ֔ם מִכֹּ֖ל עֲוֹנֹֽותֵיכֶ֑ם וְהֹֽושַׁבְתִּי֙ אֶת־הֶ֣עָרִ֔ים וְנִבְנ֖וּ הֶחֳרָבֹֽות׃ | 33 |
Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят.
וְהָאָ֥רֶץ הַנְּשַׁמָּ֖ה תֵּֽעָבֵ֑ד תַּ֚חַת אֲשֶׁ֣ר הָיְתָ֣ה שְׁמָמָ֔ה לְעֵינֵ֖י כָּל־עֹובֵֽר׃ | 34 |
Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всекиго, който минаваше.
וְאָמְר֗וּ הָאָ֤רֶץ הַלֵּ֙זוּ֙ הַנְּשַׁמָּ֔ה הָיְתָ֖ה כְּגַן־עֵ֑דֶן וְהֶעָרִ֧ים הֶחֳרֵבֹ֛ות וְהַֽנְשַׁמֹּ֥ות וְהַנֶּהֱרָסֹ֖ות בְּצוּרֹ֥ות יָשָֽׁבוּ׃ | 35 |
И ще казват: Тая земя, която бе запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените, и разорените градове се укрепиха и населиха.
וְיָדְע֣וּ הַגֹּויִ֗ם אֲשֶׁ֣ר יִֽשָּׁאֲרוּ֮ סְבִיבֹותֵיכֶם֒ כִּ֣י ׀ אֲנִ֣י יְהוָ֗ה בָּנִ֙יתִי֙ הַנֶּ֣הֱרָסֹ֔ות נָטַ֖עְתִּי הַנְּשַׁמָּ֑ה אֲנִ֥י יְהוָ֖ה דִּבַּ֥רְתִּי וְעָשִֽׂיתִי׃ ס | 36 |
Тогава народите, останали около вас ще познаят, че Аз Господ съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това, и ще го извърша.
כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה עֹ֗וד זֹ֛את אִדָּרֵ֥שׁ לְבֵֽית־יִשְׂרָאֵ֖ל לַעֲשֹׂ֣ות לָהֶ֑ם אַרְבֶּ֥ה אֹתָ֛ם כַּצֹּ֖אן אָדָֽם׃ | 37 |
Така казва Господ Иеова: При това, Израилевият дом ще Ме потърси, за да им го сторя. Ще ги умножа с човеци като стадо;
כְּצֹ֣אן קָֽדָשִׁ֗ים כְּצֹ֤אן יְרוּשָׁלַ֙͏ִם֙ בְּמֹ֣ועֲדֶ֔יהָ כֵּ֤ן תִּהְיֶ֙ינָה֙ הֶעָרִ֣ים הֶחֳרֵבֹ֔ות מְלֵאֹ֖ות צֹ֣אן אָדָ֑ם וְיָדְע֖וּ כִּֽי־אֲנִ֥י יְהוָֽה׃ ס | 38 |
като стадото за жертва, като стадото, което пълни Ерусалим във време на определените празници, така човешки стада ще пълнят запустелите градове; и ще познаят, че Аз съм Господ.