יְחֶזְקֵאל 25

1 וַיְהִ֥י דְבַר־יְהוָ֖ה אֵלַ֥י לֵאמֹֽר׃

И Господното слово дойде към мене и рече:

2 בֶּן־אָדָ֕ם שִׂ֥ים פָּנֶ֖יךָ אֶל־בְּנֵ֣י עַמֹּ֑ון וְהִנָּבֵ֖א עֲלֵיהֶֽם׃

Сине човешки, насочи лицето си към амонците и пророкувай за тях.

3 וְאָֽמַרְתָּ֙ לִבְנֵ֣י עַמֹּ֔ון שִׁמְע֖וּ דְּבַר־אֲדֹנָ֣י יְהוִ֑ה כֹּה־אָמַ֣ר אֲדֹנָ֣י יְהוִ֡ה יַעַן֩ אָמְרֵ֨ךְ הֶאָ֜ח אֶל־מִקְדָּשִׁ֣י כִֽי־נִחָ֗ל וְאֶל־אַדְמַ֤ת יִשְׂרָאֵל֙ כִּ֣י נָשַׁ֔מָּה וְאֶל־בֵּ֣ית יְהוּדָ֔ה כִּ֥י הָלְכ֖וּ בַּגֹּולָֽה׃

Кажи на амонците: Слушайте словото на Господа Иеова: Така казва Господ Иеова: Понеже си рекъл: О хохо! против светилището Ми, когато биде осквернено, и против Израилевата земя, когато запустя, и против Юдовия дом, когато отидоха в плен,

4 לָכֵ֡ן הִנְנִי֩ נֹתְנָ֨ךְ לִבְנֵי־קֶ֜דֶם לְמֹֽורָשָׁ֗ה וְיִשְּׁב֤וּ טִירֹֽותֵיהֶם֙ בָּ֔ךְ וְנָ֥תְנוּ בָ֖ךְ מִשְׁכְּנֵיהֶ֑ם הֵ֚מָּה יֹאכְל֣וּ פִרְיֵ֔ךְ וְהֵ֖מָּה יִשְׁתּ֥וּ חֲלָבֵֽךְ׃

затова, ето, ще те предам на жителите на изток да те владеят; и те ще поставят селенията си в тебе, и ще разпрострат шатрите си в тебе; ще ядат плодовете ти, и ще пият млякото ти.

5 וְנָתַתִּ֤י אֶת־רַבָּה֙ לִנְוֵ֣ה גְמַלִּ֔ים וְאֶת־בְּנֵ֥י עַמֹּ֖ון לְמִרְבַּץ־צֹ֑אן וִֽידַעְתֶּ֖ם כִּֽי־אֲנִ֥י יְהוָֽה׃ ס

И ще направя Рава обор на камили, и земята на амонците място гдето да лежат стада; и ще познаете, че Аз съм Господ.

6 כִּ֣י כֹ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יַ֚עַן מַחְאֲךָ֣ יָ֔ד וְרַקְעֲךָ֖ בְּרָ֑גֶל וַתִּשְׂמַ֤ח בְּכָל־שָֽׁאטְךָ֙ בְּנֶ֔פֶשׁ אֶל־אַדְמַ֖ת יִשְׂרָאֵֽל׃

Защото така казва Господ Иеова: Понеже си изплескал с ръце, и тропнал с нога, и зарадвал си се против Израилевата земя с всичкото презрение на сърцето си,

7 לָכֵ֡ן הִנְנִי֩ נָטִ֨יתִי אֶת־יָדִ֜י עָלֶ֗יךָ וּנְתַתִּ֤יךָ־לְבַג (לְבַז֙) לַגֹּויִ֔ם וְהִכְרַתִּ֙יךָ֙ מִן־הָ֣עַמִּ֔ים וְהַאֲבַדְתִּ֖יךָ מִן־הָאֲרָצֹ֑ות אַשְׁמִ֣ידְךָ֔ וְיָדַעְתָּ֖ כִּֽי־אֲנִ֥י יְהוָֽה׃ ס

затова, ето, ще простра ръката Си върху тебе, ще те предам на народите за грабеж, ще те отсека от племената, и ще те направя да погинеш от земите; ще те изтребя; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

8 כֹּ֥ה אָמַ֖ר אֲדֹנָ֣י יְהוִ֑ה יַ֗עַן אֲמֹ֤ר מֹואָב֙ וְשֵׂעִ֔יר הִנֵּ֥ה כְּכָֽל־הַגֹּויִ֖ם בֵּ֥ית יְהוּדָֽה׃

Така казва Господ Иеова: Понеже Моав и Сиир думат: Ето, Юдовият дом стана като всичките народи,

9 לָכֵן֩ הִנְנִ֨י פֹתֵ֜חַ אֶת־כֶּ֤תֶף מֹואָב֙ מֵהֶ֣עָרִ֔ים מֵֽעָרָ֖יו מִקָּצֵ֑הוּ צְבִ֗י אֶ֚רֶץ בֵּ֣ית הַיְשִׁימֹ֔ת בַּ֥עַל מְעֹ֖ון וְקִרְיָתְמָה (וְקִרְיָתָֽיְמָה)׃

затова, ето, ще отворя Моавовата граница откъм градовете, откъм неговите погранични градове, Вет-есимот, Ваалмеон, и Кириатаим, славата на оная земя,

10 לִבְנֵי־קֶ֙דֶם֙ עַל־בְּנֵ֣י עַמֹּ֔ון וּנְתַתִּ֖יהָ לְמֹֽורָשָׁ֑ה לְמַ֛עַן לֹֽא־תִזָּכֵ֥ר בְּנֵֽי־עַמֹּ֖ון בַּגֹּויִֽם׃

ще я отворя за жителите на изток, за да отидат против амонците, и ще им ги предам да ги владеят, за да се не помнят амонците между народите.

11 וּבְמֹואָ֖ב אֶעֱשֶׂ֣ה שְׁפָטִ֑ים וְיָדְע֖וּ כִּֽי־אֲנִ֥י יְהוָֽה׃ ס

И ще извърша съдби върху Моава; и ще познаят, че Аз съм Господ.

12 כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יַ֣עַן עֲשֹׂ֥ות אֱדֹ֛ום בִּנְקֹ֥ם נָקָ֖ם לְבֵ֣ית יְהוּדָ֑ה וַיֶּאְשְׁמ֥וּ אָשֹׁ֖ום וְנִקְּמ֥וּ בָהֶֽם׃

Така казва Господ Иеова: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом, и престъпи тежко като си отмъсти против тях,

13 לָכֵ֗ן כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה וְנָטִ֤תִי יָדִי֙ עַל־אֱדֹ֔ום וְהִכְרַתִּ֥י מִמֶּ֖נָּה אָדָ֣ם וּבְהֵמָ֑ה וּנְתַתִּ֤יהָ חָרְבָּה֙ מִתֵּימָ֔ן וּדְדָ֖נֶה בַּחֶ֥רֶב יִפֹּֽלוּ׃

затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан.

14 וְנָתַתִּ֨י אֶת־נִקְמָתִ֜י בֶּאֱדֹ֗ום בְּיַד֙ עַמִּ֣י יִשְׂרָאֵ֔ל וְעָשׂ֣וּ בֶאֱדֹ֔ום כְּאַפִּ֖י וְכַחֲמָתִ֑י וְיָֽדְעוּ֙ אֶת־נִקְמָתִ֔י נְאֻ֖ם אֲדֹנָ֥י יְהוִֽה׃ פ

И ще наложа въздаянието Си върху Едом чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова.

15 כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה יַ֛עַן עֲשֹׂ֥ות פְּלִשְׁתִּ֖ים בִּנְקָמָ֑ה וַיִּנָּקְמ֤וּ נָקָם֙ בִּשְׁאָ֣ט בְּנֶ֔פֶשׁ לְמַשְׁחִ֖ית אֵיבַ֥ת עֹולָֽם׃

Така казва Господ Иеова: Понеже Филистимците се отнесоха отмъстително, и си отмъстиха с душевно презрение, за да погубят с непрекъсната омраза,

16 לָכֵ֗ן כֹּ֤ה אָמַר֙ אֲדֹנָ֣י יְהוִ֔ה הִנְנִ֨י נֹוטֶ֤ה יָדִי֙ עַל־פְּלִשְׁתִּ֔ים וְהִכְרַתִּ֖י אֶת־כְּרֵתִ֑ים וְהַ֣אֲבַדְתִּ֔י אֶת־שְׁאֵרִ֖ית חֹ֥וף הַיָּֽם׃

затова, така казва Господ Иеова: Ето, аз ще простра ръката Си върху филистимците, ще изсека херетците, и ще погубя останалите край приморието;

17 וְעָשִׂ֤יתִי בָם֙ נְקָמֹ֣ות גְּדֹלֹ֔ות בְּתֹוכְחֹ֖ות חֵמָ֑ה וְיָֽדְעוּ֙ כִּֽי־אֲנִ֣י יְהוָ֔ה בְּתִתִּ֥י אֶת־נִקְמָתִ֖י בָּֽם׃ ס

И ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения; и когато извърша въздаянието Си върху тях, ще познаят, че Аз съм Господ.