< תהילים 132 >
שִׁיר הַֽמַּעֲלוֹת זְכוֹר־יְהֹוָה לְדָוִד אֵת כׇּל־עֻנּוֹתֽוֹ׃ | 1 |
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
אֲשֶׁר נִשְׁבַּע לַֽיהֹוָה נָדַר לַאֲבִיר יַעֲקֹֽב׃ | 2 |
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
אִם־אָבֹא בְּאֹהֶל בֵּיתִי אִם־אֶעֱלֶה עַל־עֶרֶשׂ יְצוּעָֽי׃ | 3 |
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
אִם־אֶתֵּן שְׁנַת לְעֵינָי לְֽעַפְעַפַּי תְּנוּמָֽה׃ | 4 |
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
עַד־אֶמְצָא מָקוֹם לַיהֹוָה מִשְׁכָּנוֹת לַאֲבִיר יַעֲקֹֽב׃ | 5 |
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
הִנֵּֽה־שְׁמַעֲנוּהָ בְאֶפְרָתָה מְצָאנוּהָ בִּשְׂדֵי־יָֽעַר׃ | 6 |
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
נָבוֹאָה לְמִשְׁכְּנוֹתָיו נִשְׁתַּחֲוֶה לַהֲדֹם רַגְלָֽיו׃ | 7 |
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
קוּמָה יְהֹוָה לִמְנוּחָתֶךָ אַתָּה וַאֲרוֹן עֻזֶּֽךָ׃ | 8 |
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
כֹּהֲנֶיךָ יִלְבְּשׁוּ־צֶדֶק וַחֲסִידֶיךָ יְרַנֵּֽנוּ׃ | 9 |
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
בַּֽעֲבוּר דָּוִד עַבְדֶּךָ אַל־תָּשֵׁב פְּנֵי מְשִׁיחֶֽךָ׃ | 10 |
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
נִשְׁבַּֽע־יְהֹוָה ׀ לְדָוִד אֱמֶת לֹא־יָשׁוּב מִמֶּנָּה מִפְּרִי בִטְנְךָ אָשִׁית לְכִסֵּא־לָֽךְ׃ | 11 |
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
אִֽם־יִשְׁמְרוּ בָנֶיךָ ׀ בְּרִיתִי וְעֵדֹתִי זוֹ אֲלַמְּדֵם גַּם־בְּנֵיהֶם עֲדֵי־עַד יֵשְׁבוּ לְכִסֵּא־לָֽךְ׃ | 12 |
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
כִּי־בָחַר יְהֹוָה בְּצִיּוֹן אִוָּהּ לְמוֹשָׁב לֽוֹ׃ | 13 |
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
זֹאת־מְנוּחָתִי עֲדֵי־עַד פֹּה־אֵשֵׁב כִּי אִוִּתִֽיהָ׃ | 14 |
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
צֵידָהּ בָּרֵךְ אֲבָרֵךְ אֶבְיוֹנֶיהָ אַשְׂבִּיעַֽ לָֽחֶם׃ | 15 |
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
וְֽכֹהֲנֶיהָ אַלְבִּישׁ יֶשַׁע וַחֲסִידֶיהָ רַנֵּן יְרַנֵּֽנוּ׃ | 16 |
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
שָׁם אַצְמִיחַ קֶרֶן לְדָוִד עָרַכְתִּי נֵר לִמְשִׁיחִֽי׃ | 17 |
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
אוֹיְבָיו אַלְבִּישׁ בֹּשֶׁת וְעָלָיו יָצִיץ נִזְרֽוֹ׃ | 18 |
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.