תהילים 107

1 הֹדוּ לַיהֹוָה כִּי־טוֹב כִּי לְעוֹלָם חַסְדּֽוֹ׃

Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

2 יֹאמְרוּ גְּאוּלֵי יְהֹוָה אֲשֶׁר גְּאָלָם מִיַּד־צָֽר׃

Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 וּֽמֵאֲרָצוֹת קִבְּצָם מִמִּזְרָח וּמִֽמַּעֲרָב מִצָּפוֹן וּמִיָּֽם׃

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

4 תָּעוּ בַמִּדְבָּר בִּישִׁימוֹן דָּרֶךְ עִיר מוֹשָׁב לֹא מָצָֽאוּ׃

Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

5 רְעֵבִים גַּם־צְמֵאִים נַפְשָׁם בָּהֶם תִּתְעַטָּֽף׃

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 וַיִּצְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצוּקוֹתֵיהֶם יַצִּילֵֽם׃

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

7 וַֽיַּדְרִיכֵם בְּדֶרֶךְ יְשָׁרָה לָלֶכֶת אֶל־עִיר מוֹשָֽׁב׃

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 כִּֽי־הִשְׂבִּיעַ נֶפֶשׁ שֹׁקֵקָה וְנֶפֶשׁ רְעֵבָה מִלֵּא־טֽוֹב׃

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 יֹשְׁבֵי חֹשֶׁךְ וְצַלְמָוֶת אֲסִירֵי עֳנִי וּבַרְזֶֽל׃

Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

11 כִּֽי־הִמְרוּ אִמְרֵי־אֵל וַעֲצַת עֶלְיוֹן נָאָֽצוּ׃

Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

12 וַיַּכְנַע בֶּעָמָל לִבָּם כָּשְׁלוּ וְאֵין עֹזֵֽר׃

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

13 וַיִּזְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצֻקוֹתֵיהֶם יוֹשִׁיעֵֽם׃

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 יוֹצִיאֵם מֵחֹשֶׁךְ וְצַלְמָוֶת וּמוֹסְרוֹתֵיהֶם יְנַתֵּֽק׃

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

15 יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 כִּֽי־שִׁבַּר דַּלְתוֹת נְחֹשֶׁת וּבְרִיחֵי בַרְזֶל גִּדֵּֽעַ׃

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 אֱוִלִים מִדֶּרֶךְ פִּשְׁעָם וּֽמֵעֲוֺנֹתֵיהֶם יִתְעַנּֽוּ׃

А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 כׇּל־אֹכֶל תְּתַעֵב נַפְשָׁם וַיַּגִּיעוּ עַד־שַׁעֲרֵי־מָֽוֶת׃

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 וַיִּזְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצֻקוֹתֵיהֶם יוֹשִׁיעֵֽם׃

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 יִשְׁלַח דְּבָרוֹ וְיִרְפָּאֵם וִימַלֵּט מִשְּׁחִֽיתוֹתָֽם׃

Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

21 יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 וְיִזְבְּחוּ זִבְחֵי תוֹדָה וִיסַפְּרוּ מַעֲשָׂיו בְּרִנָּֽה׃

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 ׆ יוֹרְדֵי הַיָּם בׇּאֳנִיּוֹת עֹשֵׂי מְלָאכָה בְּמַיִם רַבִּֽים׃

Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 ׆ הֵמָּה רָאוּ מַעֲשֵׂי יְהֹוָה וְנִפְלְאוֹתָיו בִּמְצוּלָֽה׃

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 ׆ וַיֹּאמֶר וַֽיַּעֲמֵד רוּחַ סְעָרָה וַתְּרוֹמֵם גַּלָּֽיו׃

Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

26 ׆ יַעֲלוּ שָׁמַיִם יֵרְדוּ תְהוֹמוֹת נַפְשָׁם בְּרָעָה תִתְמוֹגָֽג׃

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

27 ׆ יָחוֹגּוּ וְיָנוּעוּ כַּשִּׁכּוֹר וְכׇל־חׇכְמָתָם תִּתְבַּלָּֽע׃

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 ׆ וַיִּצְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם וּֽמִמְּצוּקֹתֵיהֶם יוֹצִיאֵֽם׃

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 יָקֵם סְעָרָה לִדְמָמָה וַיֶּחֱשׁוּ גַּלֵּיהֶֽם׃

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 וַיִּשְׂמְחוּ כִֽי־יִשְׁתֹּקוּ וַיַּנְחֵם אֶל־מְחוֹז חֶפְצָֽם׃

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃

Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 וִֽירוֹמְמוּהוּ בִּקְהַל־עָם וּבְמוֹשַׁב זְקֵנִים יְהַלְלֽוּהוּ׃

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 יָשֵׂם נְהָרוֹת לְמִדְבָּר וּמֹצָאֵי מַיִם לְצִמָּאֽוֹן׃

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 אֶרֶץ פְּרִי לִמְלֵחָה מֵרָעַת יוֹשְׁבֵי בָֽהּ׃

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 יָשֵׂם מִדְבָּר לַאֲגַם־מַיִם וְאֶרֶץ צִיָּה לְמֹצָאֵי מָֽיִם׃

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 וַיּוֹשֶׁב שָׁם רְעֵבִים וַיְכוֹנְנוּ עִיר מוֹשָֽׁב׃

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 וַיִּזְרְעוּ שָׂדוֹת וַיִּטְּעוּ כְרָמִים וַיַּעֲשׂוּ פְּרִי תְבוּאָֽה׃

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 וַיְבָרְכֵם וַיִּרְבּוּ מְאֹד וּבְהֶמְתָּם לֹא יַמְעִֽיט׃

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 וַיִּמְעֲטוּ וַיָּשֹׁחוּ מֵעֹצֶר רָעָה וְיָגֽוֹן׃

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 ׆ שֹׁפֵךְ בּוּז עַל־נְדִיבִים וַיַּתְעֵם בְּתֹהוּ לֹא־דָֽרֶךְ׃

Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 וַיְשַׂגֵּב אֶבְיוֹן מֵעוֹנִי וַיָּשֶׂם כַּצֹּאן מִשְׁפָּחֽוֹת׃

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 יִרְאוּ יְשָׁרִים וְיִשְׂמָחוּ וְכׇל־עַוְלָה קָפְצָה פִּֽיהָ׃

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 מִי־חָכָם וְיִשְׁמׇר־אֵלֶּה וְיִתְבּוֹנְנוּ חַֽסְדֵי יְהֹוָֽה׃

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.