< תהילים 78 >
משכיל לאסף האזינה עמי תורתי הטו אזנכם לאמרי-פי | 1 |
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
אפתחה במשל פי אביעה חידות מני-קדם | 2 |
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
אשר שמענו ונדעם ואבותינו ספרו-לנו | 3 |
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
לא נכחד מבניהם-- לדור אחרון מספרים תהלות יהוה ועזוזו ונפלאתיו אשר עשה | 4 |
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
ויקם עדות ביעקב ותורה שם בישראל אשר צוה את-אבותינו-- להודיעם לבניהם | 5 |
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
למען ידעו דור אחרון--בנים יולדו יקמו ויספרו לבניהם | 6 |
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
וישימו באלהים כסלם ולא ישכחו מעללי-אל ומצותיו ינצרו | 7 |
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
ולא יהיו כאבותם-- דור סורר ומרה דור לא-הכין לבו ולא-נאמנה את-אל רוחו | 8 |
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
בני-אפרים נושקי רומי-קשת הפכו ביום קרב | 9 |
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
לא שמרו ברית אלהים ובתורתו מאנו ללכת | 10 |
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
וישכחו עלילותיו ונפלאותיו אשר הראם | 11 |
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
נגד אבותם עשה פלא בארץ מצרים שדה-צען | 12 |
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
בקע ים ויעבירם ויצב-מים כמו-נד | 13 |
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
וינחם בענן יומם וכל-הלילה באור אש | 14 |
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
יבקע צרים במדבר וישק כתהמות רבה | 15 |
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
ויוצא נוזלים מסלע ויורד כנהרות מים | 16 |
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
ויוסיפו עוד לחטא-לו-- למרות עליון בציה | 17 |
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
וינסו-אל בלבבם-- לשאל-אכל לנפשם | 18 |
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
וידברו באלהים אמרו היוכל אל--לערך שלחן במדבר | 19 |
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
הן הכה-צור ויזובו מים-- ונחלים ישטפו הגם-לחם יוכל תת אם-יכין שאר לעמו | 20 |
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
לכן שמע יהוה-- ויתעבר ואש נשקה ביעקב וגם-אף עלה בישראל | 21 |
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
כי לא האמינו באלהים ולא בטחו בישועתו | 22 |
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
ויצו שחקים ממעל ודלתי שמים פתח | 23 |
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
וימטר עליהם מן לאכל ודגן-שמים נתן למו | 24 |
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
לחם אבירים אכל איש צידה שלח להם לשבע | 25 |
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
יסע קדים בשמים וינהג בעזו תימן | 26 |
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
וימטר עליהם כעפר שאר וכחול ימים עוף כנף | 27 |
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
ויפל בקרב מחנהו סביב למשכנתיו | 28 |
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
ויאכלו וישבעו מאד ותאותם יבא להם | 29 |
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
לא-זרו מתאותם עוד אכלם בפיהם | 30 |
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
ואף אלהים עלה בהם ויהרג במשמניהם ובחורי ישראל הכריע | 31 |
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
בכל-זאת חטאו-עוד ולא-האמינו בנפלאותיו | 32 |
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
ויכל-בהבל ימיהם ושנותם בבהלה | 33 |
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
אם-הרגם ודרשוהו ושבו ושחרו-אל | 34 |
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
ויזכרו כי-אלהים צורם ואל עליון גאלם | 35 |
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
ויפתוהו בפיהם ובלשונם יכזבו-לו | 36 |
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
ולבם לא-נכון עמו ולא נאמנו בבריתו | 37 |
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
והוא רחום יכפר עון-- ולא-ישחית והרבה להשיב אפו ולא-יעיר כל-חמתו | 38 |
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
ויזכר כי-בשר המה רוח הולך ולא ישוב | 39 |
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
כמה ימרוהו במדבר יעציבוהו בישימון | 40 |
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
וישובו וינסו אל וקדוש ישראל התוו | 41 |
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
לא-זכרו את-ידו יום אשר-פדם מני-צר | 42 |
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
אשר-שם במצרים אתותיו ומופתיו בשדה-צען | 43 |
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
ויהפך לדם יאריהם ונזליהם בל-ישתיון | 44 |
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
ישלח בהם ערב ויאכלם וצפרדע ותשחיתם | 45 |
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
ויתן לחסיל יבולם ויגיעם לארבה | 46 |
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
יהרג בברד גפנם ושקמותם בחנמל | 47 |
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
ויסגר לברד בעירם ומקניהם לרשפים | 48 |
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
ישלח-בם חרון אפו--עברה וזעם וצרה משלחת מלאכי רעים | 49 |
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
יפלס נתיב לאפו לא-חשך ממות נפשם וחיתם לדבר הסגיר | 50 |
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
ויך כל-בכור במצרים ראשית אונים באהלי-חם | 51 |
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
ויסע כצאן עמו וינהגם כעדר במדבר | 52 |
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
וינחם לבטח ולא פחדו ואת-אויביהם כסה הים | 53 |
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
ויביאם אל-גבול קדשו הר-זה קנתה ימינו | 54 |
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
ויגרש מפניהם גוים-- ויפילם בחבל נחלה וישכן באהליהם שבטי ישראל | 55 |
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
וינסו וימרו את-אלהים עליון ועדותיו לא שמרו | 56 |
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
ויסגו ויבגדו כאבותם נהפכו כקשת רמיה | 57 |
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
ויכעיסוהו בבמותם ובפסיליהם יקניאוהו | 58 |
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
שמע אלהים ויתעבר וימאס מאד בישראל | 59 |
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
ויטש משכן שלו אהל שכן באדם | 60 |
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
ויתן לשבי עזו ותפארתו ביד-צר | 61 |
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
ויסגר לחרב עמו ובנחלתו התעבר | 62 |
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
בחוריו אכלה-אש ובתולתיו לא הוללו | 63 |
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
כהניו בחרב נפלו ואלמנתיו לא תבכינה | 64 |
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
ויקץ כישן אדני כגבור מתרונן מיין | 65 |
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
ויך-צריו אחור חרפת עולם נתן למו | 66 |
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
וימאס באהל יוסף ובשבט אפרים לא בחר | 67 |
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
ויבחר את-שבט יהודה את-הר ציון אשר אהב | 68 |
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
ויבן כמו-רמים מקדשו כארץ יסדה לעולם | 69 |
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
ויבחר בדוד עבדו ויקחהו ממכלאת צאן | 70 |
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
מאחר עלות הביאו לרעות ביעקב עמו ובישראל נחלתו | 71 |
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
וירעם כתם לבבו ובתבונות כפיו ינחם | 72 |
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.