תהילים 77

1 למנצח על-ידיתון (ידותון) לאסף מזמור ב קולי אל-אלהים ואצעקה קולי אל-אלהים והאזין אלי

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 ביום צרתי אדני דרשתי ידי לילה נגרה--ולא תפוג מאנה הנחם נפשי

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 אזכרה אלהים ואהמיה אשיחה ותתעטף רוחי סלה

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 אחזת שמרות עיני נפעמתי ולא אדבר

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 חשבתי ימים מקדם-- שנות עולמים

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 אזכרה נגינתי בלילה עם-לבבי אשיחה ויחפש רוחי

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 הלעולמים יזנח אדני ולא-יסיף לרצות עוד

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 האפס לנצח חסדו גמר אמר לדר ודר

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 השכח חנות אל אם-קפץ באף רחמיו סלה

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 ואמר חלותי היא-- שנות ימין עליון

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 אזכיר (אזכור) מעללי-יה כי-אזכרה מקדם פלאך

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 והגיתי בכל-פעלך ובעלילותיך אשיחה

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 אלהים בקדש דרכך מי-אל גדול כאלהים

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 אתה האל עשה פלא הודעת בעמים עזך

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 גאלת בזרוע עמך בני-יעקב ויוסף סלה

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 ראוך מים אלהים--ראוך מים יחילו אף ירגזו תהמות

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 זרמו מים עבות--קול נתנו שחקים אף-חצציך יתהלכו

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 קול רעמך בגלגל--האירו ברקים תבל רגזה ותרעש הארץ

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 בים דרכך--ושביליך (ושבילך) במים רבים ועקבותיך לא נדעו

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 נחית כצאן עמך-- ביד-משה ואהרן

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.