תהילים 139
| למנצח לדוד מזמור יהוה חקרתני ותדע | 1 |
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
| אתה ידעת שבתי וקומי בנתה לרעי מרחוק | 2 |
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
| ארחי ורבעי זרית וכל-דרכי הסכנתה | 3 |
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
| כי אין מלה בלשוני הן יהוה ידעת כלה | 4 |
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
| אחור וקדם צרתני ותשת עלי כפכה | 5 |
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
| פלאיה (פליאה) דעת ממני נשגבה לא-אוכל לה | 6 |
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
| אנה אלך מרוחך ואנה מפניך אברח | 7 |
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
| אם אסק שמים שם אתה ואציעה שאול הנך (Sheol h7585) | 8 |
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
| אשא כנפי-שחר אשכנה באחרית ים | 9 |
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
| גם-שם ידך תנחני ותאחזני ימינך | 10 |
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
| ואמר אך-חשך ישופני ולילה אור בעדני | 11 |
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
| גם-חשך לא-יחשיך ממך ולילה כיום יאיר-- כחשיכה כאורה | 12 |
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
| כי-אתה קנית כליתי תסכני בבטן אמי | 13 |
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
| אודך-- על כי נוראות נפליתי נפלאים מעשיך ונפשי ידעת מאד | 14 |
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
| לא-נכחד עצמי ממך אשר-עשיתי בסתר רקמתי בתחתיות ארץ | 15 |
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
| גלמי ראו עיניך ועל-ספרך כלם יכתבו ימים יצרו ולא (ולו) אחד בהם | 16 |
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
| ולי--מה-יקרו רעיך אל מה עצמו ראשיהם | 17 |
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
| אספרם מחול ירבון הקיצתי ועודי עמך | 18 |
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
| אם-תקטל אלוה רשע ואנשי דמים סורו מני | 19 |
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
| אשר ימרוך למזמה נשוא לשוא עריך | 20 |
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
| הלוא-משנאיך יהוה אשנא ובתקוממיך אתקוטט | 21 |
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
| תכלית שנאה שנאתים לאויבים היו לי | 22 |
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
| חקרני אל ודע לבבי בחנני ודע שרעפי | 23 |
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
| וראה אם-דרך-עצב בי ונחני בדרך עולם | 24 |
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
