תהילים 137

1 על נהרות בבל--שם ישבנו גם-בכינו בזכרנו את-ציון

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 על-ערבים בתוכה-- תלינו כנרותינו

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 כי שם שאלונו שובינו דברי-שיר-- ותוללינו שמחה שירו לנו משיר ציון

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 איך--נשיר את-שיר-יהוה על אדמת נכר

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 אם-אשכחך ירושלם-- תשכח ימיני

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 תדבק-לשוני לחכי-- אם-לא אזכרכי אם-לא אעלה את-ירושלם-- על ראש שמחתי

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 זכר יהוה לבני אדום-- את יום ירושלם האמרים ערו ערו-- עד היסוד בה

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 בת-בבל השדודה אשרי שישלם-לך-- את-גמולך שגמלת לנו

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 אשרי שיאחז ונפץ את-עלליך-- אל-הסלע

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!