< תהילים 105 >
הודו ליהוה קראו בשמו הודיעו בעמים עלילותיו | 1 |
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
שירו-לו זמרו-לו שיחו בכל-נפלאותיו | 2 |
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
התהללו בשם קדשו ישמח לב מבקשי יהוה | 3 |
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
דרשו יהוה ועזו בקשו פניו תמיד | 4 |
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
זכרו--נפלאותיו אשר-עשה מפתיו ומשפטי-פיו | 5 |
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
זרע אברהם עבדו בני יעקב בחיריו | 6 |
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
הוא יהוה אלהינו בכל-הארץ משפטיו | 7 |
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
זכר לעולם בריתו דבר צוה לאלף דור | 8 |
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
אשר כרת את-אברהם ושבועתו לישחק | 9 |
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
ויעמידה ליעקב לחק לישראל ברית עולם | 10 |
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
לאמר--לך אתן את-ארץ-כנען חבל נחלתכם | 11 |
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
בהיותם מתי מספר כמעט וגרים בה | 12 |
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
ויתהלכו מגוי אל-גוי מממלכה אל-עם אחר | 13 |
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
לא-הניח אדם לעשקם ויוכח עליהם מלכים | 14 |
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
אל-תגעו במשיחי ולנביאי אל-תרעו | 15 |
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
ויקרא רעב על-הארץ כל-מטה-לחם שבר | 16 |
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
שלח לפניהם איש לעבד נמכר יוסף | 17 |
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
ענו בכבל רגליו (רגלו) ברזל באה נפשו | 18 |
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
עד-עת בא-דברו-- אמרת יהוה צרפתהו | 19 |
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
שלח מלך ויתירהו משל עמים ויפתחהו | 20 |
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
שמו אדון לביתו ומשל בכל-קנינו | 21 |
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
לאסר שריו בנפשו וזקניו יחכם | 22 |
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
ויבא ישראל מצרים ויעקב גר בארץ-חם | 23 |
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
ויפר את-עמו מאד ויעצמהו מצריו | 24 |
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
הפך לבם לשנא עמו להתנכל בעבדיו | 25 |
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
שלח משה עבדו אהרן אשר בחר-בו | 26 |
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
שמו-בם דברי אתותיו ומפתים בארץ חם | 27 |
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
שלח חשך ויחשך ולא-מרו את-דבריו (דברו) | 28 |
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
הפך את-מימיהם לדם וימת את-דגתם | 29 |
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
שרץ ארצם צפרדעים בחדרי מלכיהם | 30 |
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
אמר ויבא ערב כנים בכל-גבולם | 31 |
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
נתן גשמיהם ברד אש להבות בארצם | 32 |
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
ויך גפנם ותאנתם וישבר עץ גבולם | 33 |
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
אמר ויבא ארבה וילק ואין מספר | 34 |
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
ויאכל כל-עשב בארצם ויאכל פרי אדמתם | 35 |
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
ויך כל-בכור בארצם ראשית לכל-אונם | 36 |
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
ויוציאם בכסף וזהב ואין בשבטיו כושל | 37 |
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
שמח מצרים בצאתם כי-נפל פחדם עליהם | 38 |
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
פרש ענן למסך ואש להאיר לילה | 39 |
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
שאל ויבא שלו ולחם שמים ישביעם | 40 |
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
פתח צור ויזובו מים הלכו בציות נהר | 41 |
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
כי-זכר את-דבר קדשו את-אברהם עבדו | 42 |
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
ויוצא עמו בששון ברנה את-בחיריו | 43 |
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
ויתן להם ארצות גוים ועמל לאמים יירשו | 44 |
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
בעבור ישמרו חקיו-- ותורתיו ינצרו הללו-יה | 45 |
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.