< תהילים 104 >
ברכי נפשי את-יהוה יהוה אלהי גדלת מאד הוד והדר לבשת | 1 |
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
עטה-אור כשלמה נוטה שמים כיריעה | 2 |
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
המקרה במים עליותיו השם-עבים רכובו המהלך על-כנפי-רוח | 3 |
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
עשה מלאכיו רוחות משרתיו אש להט | 4 |
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
יסד-ארץ על-מכוניה בל-תמוט עולם ועד | 5 |
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
תהום כלבוש כסיתו על-הרים יעמדו מים | 6 |
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
מן-גערתך ינוסון מן-קול רעמך יחפזון | 7 |
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
יעלו הרים ירדו בקעות-- אל-מקום זה יסדת להם | 8 |
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
גבול-שמת בל-יעברון בל-ישבון לכסות הארץ | 9 |
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
המשלח מעינים בנחלים בין הרים יהלכון | 10 |
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
ישקו כל-חיתו שדי ישברו פראים צמאם | 11 |
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
עליהם עוף-השמים ישכון מבין עפאים יתנו-קול | 12 |
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
משקה הרים מעליותיו מפרי מעשיך תשבע הארץ | 13 |
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
מצמיח חציר לבהמה ועשב לעבדת האדם להוציא לחם מן-הארץ | 14 |
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
ויין ישמח לבב-אנוש-- להצהיל פנים משמן ולחם לבב-אנוש יסעד | 15 |
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
ישבעו עצי יהוה-- ארזי לבנון אשר נטע | 16 |
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
אשר-שם צפרים יקננו חסידה ברושים ביתה | 17 |
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
הרים הגבהים ליעלים סלעים מחסה לשפנים | 18 |
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
עשה ירח למועדים שמש ידע מבואו | 19 |
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
תשת-חשך ויהי לילה-- בו-תרמש כל-חיתו-יער | 20 |
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
הכפירים שאגים לטרף ולבקש מאל אכלם | 21 |
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
תזרח השמש יאספון ואל-מעונתם ירבצון | 22 |
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
יצא אדם לפעלו ולעבדתו עדי-ערב | 23 |
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
מה-רבו מעשיך יהוה-- כלם בחכמה עשית מלאה הארץ קנינך | 24 |
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
זה הים גדול-- ורחב ידים שם-רמש ואין מספר חיות קטנות עם-גדלות | 25 |
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
שם אניות יהלכון לויתן זה-יצרת לשחק-בו | 26 |
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
כלם אליך ישברון-- לתת אכלם בעתו | 27 |
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
תתן להם ילקטון תפתח ידך ישבעון טוב | 28 |
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
תסתיר פניך יבהלון תסף רוחם יגועון ואל-עפרם ישובון | 29 |
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
תשלח רוחך יבראון ותחדש פני אדמה | 30 |
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
יהי כבוד יהוה לעולם ישמח יהוה במעשיו | 31 |
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
המביט לארץ ותרעד יגע בהרים ויעשנו | 32 |
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
אשירה ליהוה בחיי אזמרה לאלהי בעודי | 33 |
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
יערב עליו שיחי אנכי אשמח ביהוה | 34 |
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
יתמו חטאים מן-הארץ ורשעים עוד אינם-- ברכי נפשי את-יהוה הללו-יה | 35 |
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.