מִשְׁלֵי 7
| בני שמר אמרי ומצותי תצפן אתך | 1 |
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
| שמר מצותי וחיה ותורתי כאישון עיניך | 2 |
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
| קשרם על-אצבעתיך כתבם על-לוח לבך | 3 |
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
| אמר לחכמה אחתי את ומדע לבינה תקרא | 4 |
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
| לשמרך מאשה זרה מנכריה אמריה החליקה | 5 |
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
| כי בחלון ביתי-- בעד אשנבי נשקפתי | 6 |
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
| וארא בפתאים אבינה בבנים-- נער חסר-לב | 7 |
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
| עבר בשוק אצל פנה ודרך ביתה יצעד | 8 |
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
| בנשף-בערב יום באישון לילה ואפלה | 9 |
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
| והנה אשה לקראתו שית זונה ונצרת לב | 10 |
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
| המיה היא וסררת בביתה לא-ישכנו רגליה | 11 |
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
| פעם בחוץ--פעם ברחבות ואצל כל-פנה תארב | 12 |
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
| והחזיקה בו ונשקה לו העזה פניה ותאמר לו | 13 |
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
| זבחי שלמים עלי היום שלמתי נדרי | 14 |
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
| על-כן יצאתי לקראתך לשחר פניך ואמצאך | 15 |
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
| מרבדים רבדתי ערשי חטבות אטון מצרים | 16 |
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
| נפתי משכבי-- מר אהלים וקנמון | 17 |
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
| לכה נרוה דדים עד-הבקר נתעלסה באהבים | 18 |
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
| כי אין האיש בביתו הלך בדרך מרחוק | 19 |
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
| צרור-הכסף לקח בידו ליום הכסא יבא ביתו | 20 |
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
| הטתו ברב לקחה בחלק שפתיה תדיחנו | 21 |
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
| הולך אחריה פתאם כשור אל-טבח יבא וכעכס אל-מוסר אויל | 22 |
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
| עד יפלח חץ כבדו-- כמהר צפור אל-פח ולא-ידע כי-בנפשו הוא | 23 |
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
| ועתה בנים שמעו-לי והקשיבו לאמרי-פי | 24 |
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
| אל-ישט אל-דרכיה לבך אל-תתע בנתיבותיה | 25 |
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
| כי-רבים חללים הפילה ועצמים כל-הרגיה | 26 |
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
