< מִשְׁלֵי 5 >
בני לחכמתי הקשיבה לתבונתי הט-אזנך | 1 |
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
לשמר מזמות ודעת שפתיך ינצרו | 2 |
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
כי נפת תטפנה שפתי זרה וחלק משמן חכה | 3 |
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
ואחריתה מרה כלענה חדה כחרב פיות | 4 |
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
רגליה ירדות מות שאול צעדיה יתמכו (Sheol ) | 5 |
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol )
ארח חיים פן-תפלס נעו מעגלתיה לא תדע | 6 |
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
ועתה בנים שמעו-לי ואל-תסורו מאמרי-פי | 7 |
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
הרחק מעליה דרכך ואל-תקרב אל-פתח ביתה | 8 |
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
פן-תתן לאחרים הודך ושנתיך לאכזרי | 9 |
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
פן-ישבעו זרים כחך ועצביך בבית נכרי | 10 |
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
ונהמת באחריתך בכלות בשרך ושארך | 11 |
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
ואמרת--איך שנאתי מוסר ותוכחת נאץ לבי | 12 |
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
ולא-שמעתי בקול מורי ולמלמדי לא-הטיתי אזני | 13 |
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
כמעט הייתי בכל-רע-- בתוך קהל ועדה | 14 |
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
שתה-מים מבורך ונזלים מתוך בארך | 15 |
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
יפוצו מעינתיך חוצה ברחבות פלגי-מים | 16 |
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
יהיו-לך לבדך ואין לזרים אתך | 17 |
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
יהי-מקורך ברוך ושמח מאשת נעורך | 18 |
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
אילת אהבים ויעלת-חן דדיה ירוך בכל-עת באהבתה תשגה תמיד | 19 |
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
ולמה תשגה בני בזרה ותחבק חק נכריה | 20 |
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
כי נכח עיני יהוה--דרכי-איש וכל-מעגלתיו מפלס | 21 |
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
עוונתיו--ילכדנו את-הרשע ובחבלי חטאתו יתמך | 22 |
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
הוא--ימות באין מוסר וברב אולתו ישגה | 23 |
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.