< מִשְׁלֵי 31 >
דברי למואל מלך-- משא אשר-יסרתו אמו | 1 |
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
מה-ברי ומה-בר-בטני ומה בר-נדרי | 2 |
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
אל-תתן לנשים חילך ודרכיך למחות מלכין | 3 |
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
אל למלכים למואל--אל למלכים שתו-יין ולרוזנים או (אי) שכר | 4 |
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
פן-ישתה וישכח מחקק וישנה דין כל-בני-עני | 5 |
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
תנו-שכר לאובד ויין למרי נפש | 6 |
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
ישתה וישכח רישו ועמלו לא יזכר-עוד | 7 |
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
פתח-פיך לאלם אל-דין כל-בני חלוף | 8 |
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
פתח-פיך שפט-צדק ודין עני ואביון | 9 |
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
אשת-חיל מי ימצא ורחק מפנינים מכרה | 10 |
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
בטח בה לב בעלה ושלל לא יחסר | 11 |
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
גמלתהו טוב ולא-רע-- כל ימי חייה | 12 |
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
דרשה צמר ופשתים ותעש בחפץ כפיה | 13 |
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
היתה כאניות סוחר ממרחק תביא לחמה | 14 |
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
ותקם בעוד לילה--ותתן טרף לביתה וחק לנערתיה | 15 |
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
זממה שדה ותקחהו מפרי כפיה נטע (נטעה) כרם | 16 |
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
חגרה בעוז מתניה ותאמץ זרועתיה | 17 |
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
טעמה כי-טוב סחרה לא-יכבה בליל (בלילה) נרה | 18 |
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
ידיה שלחה בכישור וכפיה תמכו פלך | 19 |
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
כפה פרשה לעני וידיה שלחה לאביון | 20 |
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
לא-תירא לביתה משלג כי כל-ביתה לבש שנים | 21 |
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
מרבדים עשתה-לה שש וארגמן לבושה | 22 |
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
נודע בשערים בעלה בשבתו עם-זקני-ארץ | 23 |
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
סדין עשתה ותמכר וחגור נתנה לכנעני | 24 |
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
עז-והדר לבושה ותשחק ליום אחרון | 25 |
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
פיה פתחה בחכמה ותורת חסד על-לשונה | 26 |
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
צופיה הילכות (הליכות) ביתה ולחם עצלות לא תאכל | 27 |
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
קמו בניה ויאשרוה בעלה ויהללה | 28 |
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
רבות בנות עשו חיל ואת עלית על-כלנה | 29 |
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
שקר החן והבל היפי אשה יראת-יהוה היא תתהלל | 30 |
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
תנו-לה מפרי ידיה ויהללוה בשערים מעשיה | 31 |
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.