< מִשְׁלֵי 31 >

דברי למואל מלך-- משא אשר-יסרתו אמו 1
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
מה-ברי ומה-בר-בטני ומה בר-נדרי 2
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
אל-תתן לנשים חילך ודרכיך למחות מלכין 3
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
אל למלכים למואל--אל למלכים שתו-יין ולרוזנים או (אי) שכר 4
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
פן-ישתה וישכח מחקק וישנה דין כל-בני-עני 5
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
תנו-שכר לאובד ויין למרי נפש 6
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
ישתה וישכח רישו ועמלו לא יזכר-עוד 7
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
פתח-פיך לאלם אל-דין כל-בני חלוף 8
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
פתח-פיך שפט-צדק ודין עני ואביון 9
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
אשת-חיל מי ימצא ורחק מפנינים מכרה 10
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
בטח בה לב בעלה ושלל לא יחסר 11
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
גמלתהו טוב ולא-רע-- כל ימי חייה 12
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
דרשה צמר ופשתים ותעש בחפץ כפיה 13
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
היתה כאניות סוחר ממרחק תביא לחמה 14
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
ותקם בעוד לילה--ותתן טרף לביתה וחק לנערתיה 15
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
זממה שדה ותקחהו מפרי כפיה נטע (נטעה) כרם 16
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
חגרה בעוז מתניה ותאמץ זרועתיה 17
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
טעמה כי-טוב סחרה לא-יכבה בליל (בלילה) נרה 18
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
ידיה שלחה בכישור וכפיה תמכו פלך 19
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
כפה פרשה לעני וידיה שלחה לאביון 20
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
לא-תירא לביתה משלג כי כל-ביתה לבש שנים 21
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
מרבדים עשתה-לה שש וארגמן לבושה 22
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
נודע בשערים בעלה בשבתו עם-זקני-ארץ 23
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
סדין עשתה ותמכר וחגור נתנה לכנעני 24
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
עז-והדר לבושה ותשחק ליום אחרון 25
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
פיה פתחה בחכמה ותורת חסד על-לשונה 26
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
צופיה הילכות (הליכות) ביתה ולחם עצלות לא תאכל 27
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
קמו בניה ויאשרוה בעלה ויהללה 28
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
רבות בנות עשו חיל ואת עלית על-כלנה 29
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
שקר החן והבל היפי אשה יראת-יהוה היא תתהלל 30
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
תנו-לה מפרי ידיה ויהללוה בשערים מעשיה 31
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

< מִשְׁלֵי 31 >