< מִשְׁלֵי 26 >
כשלג בקיץ--וכמטר בקציר כן לא-נאוה לכסיל כבוד | 1 |
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
כצפור לנוד כדרור לעוף-- כן קללת חנם לא (לו) תבא | 2 |
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
שוט לסוס מתג לחמור ושבט לגו כסילים | 3 |
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
אל-תען כסיל כאולתו פן-תשוה-לו גם-אתה | 4 |
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
ענה כסיל כאולתו פן-יהיה חכם בעיניו | 5 |
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
מקצה רגלים חמס שתה-- שלח דברים ביד-כסיל | 6 |
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
דליו שקים מפסח ומשל בפי כסילים | 7 |
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
כצרור אבן במרגמה-- כן-נותן לכסיל כבוד | 8 |
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
חוח עלה ביד-שכור ומשל בפי כסילים | 9 |
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
רב מחולל-כל ושכר כסיל ושכר עברים | 10 |
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
ככלב שב על-קאו-- כסיל שונה באולתו | 11 |
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
ראית--איש חכם בעיניו תקוה לכסיל ממנו | 12 |
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
אמר עצל שחל בדרך ארי בין הרחבות | 13 |
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
הדלת תסוב על-צירה ועצל על-מטתו | 14 |
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
טמן עצל ידו בצלחת נלאה להשיבה אל-פיו | 15 |
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
חכם עצל בעיניו-- משבעה משיבי טעם | 16 |
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
מחזיק באזני-כלב-- עבר מתעבר על-ריב לא-לו | 17 |
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
כמתלהלה הירה זקים-- חצים ומות | 18 |
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
כן-איש רמה את-רעהו ואמר הלא-משחק אני | 19 |
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
באפס עצים תכבה-אש ובאין נרגן ישתק מדון | 20 |
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
פחם לגחלים ועצים לאש ואיש מדונים (מדינים) לחרחר-ריב | 21 |
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
דברי נרגן כמתלהמים והם ירדו חדרי-בטן | 22 |
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
כסף סיגים מצפה על-חרש-- שפתים דלקים ולב-רע | 23 |
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
בשפתו ינכר שונא ובקרבו ישית מרמה | 24 |
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
כי-יחנן קולו אל-תאמן-בו כי שבע תועבות בלבו | 25 |
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
תכסה שנאה במשאון תגלה רעתו בקהל | 26 |
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
כרה-שחת בה יפול וגולל אבן אליו תשוב | 27 |
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
לשון-שקר ישנא דכיו ופה חלק יעשה מדחה | 28 |
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.