< מִשְׁלֵי 25 >
גם-אלה משלי שלמה-- אשר העתיקו אנשי חזקיה מלך-יהודה | 1 |
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
כבד אלהים הסתר דבר וכבד מלכים חקר דבר | 2 |
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
שמים לרום וארץ לעמק ולב מלכים אין חקר | 3 |
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
הגו סיגים מכסף ויצא לצרף כלי | 4 |
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
הגו רשע לפני-מלך ויכון בצדק כסאו | 5 |
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
אל-תתהדר לפני-מלך ובמקום גדלים אל-תעמד | 6 |
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
כי טוב אמר-לך עלה-הנה מהשפילך לפני נדיב--אשר ראו עיניך | 7 |
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
אל-תצא לרב מהר פן מה-תעשה באחריתה--בהכלים אתך רעך | 8 |
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
ריבך ריב את-רעך וסוד אחר אל-תגל | 9 |
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
פן-יחסדך שמע ודבתך לא תשוב | 10 |
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
תפוחי זהב במשכיות כסף-- דבר דבר על-אפניו | 11 |
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
נזם זהב וחלי-כתם-- מוכיח חכם על-אזן שמעת | 12 |
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
כצנת שלג ביום קציר--ציר נאמן לשלחיו ונפש אדניו ישיב | 13 |
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
נשיאים ורוח וגשם אין-- איש מתהלל במתת-שקר | 14 |
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
בארך אפים יפתה קצין ולשון רכה תשבר-גרם | 15 |
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
דבש מצאת אכל דיך פן-תשבענו והקאתו | 16 |
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
הקר רגלך מבית רעך פן-ישבעך ושנאך | 17 |
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
מפיץ וחרב וחץ שנון-- איש ענה ברעהו עד שקר | 18 |
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
שן רעה ורגל מועדת-- מבטח בוגד ביום צרה | 19 |
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
מעדה-בגד ביום קרה--חמץ על-נתר ושר בשרים על לב-רע | 20 |
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
אם-רעב שנאך האכלהו לחם ואם-צמא השקהו מים | 21 |
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
כי גחלים--אתה חתה על-ראשו ויהוה ישלם-לך | 22 |
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
רוח צפון תחולל גשם ופנים נזעמים לשון סתר | 23 |
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
טוב שבת על-פנת-גג-- מאשת מדונים (מדינים) ובית חבר | 24 |
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
מים קרים על-נפש עיפה ושמועה טובה מארץ מרחק | 25 |
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
מעין נרפש ומקור משחת-- צדיק מט לפני-רשע | 26 |
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
אכל דבש הרבות לא-טוב וחקר כבדם כבוד | 27 |
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
עיר פרוצה אין חומה-- איש אשר אין מעצר לרוחו | 28 |
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.