< מִשְׁלֵי 20 >
לץ היין המה שכר וכל-שגה בו לא יחכם | 1 |
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
נהם ככפיר אימת מלך מתעברו חוטא נפשו | 2 |
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
כבוד לאיש שבת מריב וכל-אויל יתגלע | 3 |
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
מחרף עצל לא-יחרש ישאל (ושאל) בקציר ואין | 4 |
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
מים עמקים עצה בלב-איש ואיש תבונה ידלנה | 5 |
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
רב-אדם--יקרא איש חסדו ואיש אמונים מי ימצא | 6 |
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
מתהלך בתמו צדיק אשרי בניו אחריו | 7 |
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
מלך יושב על-כסא-דין-- מזרה בעיניו כל-רע | 8 |
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
מי-יאמר זכיתי לבי טהרתי מחטאתי | 9 |
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
אבן ואבן איפה ואיפה-- תועבת יהוה גם-שניהם | 10 |
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
גם במעלליו יתנכר-נער-- אם-זך ואם-ישר פעלו | 11 |
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
אזן שמעת ועין ראה-- יהוה עשה גם-שניהם | 12 |
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
אל-תאהב שנה פן-תורש פקח עיניך שבע-לחם | 13 |
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
רע רע יאמר הקונה ואזל לו אז יתהלל | 14 |
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
יש זהב ורב-פנינים וכלי יקר שפתי-דעת | 15 |
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
לקח-בגדו כי-ערב זר ובעד נכרים (נכריה) חבלהו | 16 |
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
ערב לאיש לחם שקר ואחר ימלא-פיהו חצץ | 17 |
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
מחשבות בעצה תכון ובתחבלות עשה מלחמה | 18 |
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
גולה-סוד הולך רכיל ולפתה שפתיו לא תתערב | 19 |
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
מקלל אביו ואמו-- ידעך נרו באישון (באשון) חשך | 20 |
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
נחלה מבחלת (מבהלת) בראשונה ואחריתה לא תברך | 21 |
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
אל-תאמר אשלמה-רע קוה ליהוה וישע לך | 22 |
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
תועבת יהוה אבן ואבן ומאזני מרמה לא-טוב | 23 |
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
מיהוה מצעדי-גבר ואדם מה-יבין דרכו | 24 |
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
מוקש אדם ילע קדש ואחר נדרים לבקר | 25 |
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
מזרה רשעים מלך חכם וישב עליהם אופן | 26 |
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
נר יהוה נשמת אדם חפש כל-חדרי-בטן | 27 |
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
חסד ואמת יצרו-מלך וסעד בחסד כסאו | 28 |
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
תפארת בחורים כחם והדר זקנים שיבה | 29 |
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
חברות פצע תמריק (תמרוק) ברע ומכות חדרי-בטן | 30 |
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.