< מִשְׁלֵי 19 >
טוב-רש הולך בתמו-- מעקש שפתיו והוא כסיל | 1 |
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
גם בלא-דעת נפש לא-טוב ואץ ברגלים חוטא | 2 |
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
אולת אדם תסלף דרכו ועל-יהוה יזעף לבו | 3 |
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
הון--יסיף רעים רבים ודל מרעהו יפרד | 4 |
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
עד שקרים לא ינקה ויפיח כזבים לא ימלט | 5 |
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
רבים יחלו פני-נדיב וכל-הרע לאיש מתן | 6 |
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
כל אחי-רש שנאהו-- אף כי מרעהו רחקו ממנו מרדף אמרים לא- (לו-) המה | 7 |
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
קנה-לב אהב נפשו שמר תבונה למצא-טוב | 8 |
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
עד שקרים לא ינקה ויפיח כזבים יאבד | 9 |
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
לא-נאוה לכסיל תענוג אף כי-לעבד משל בשרים | 10 |
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
שכל אדם האריך אפו ותפארתו עבר על-פשע | 11 |
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
נהם ככפיר זעף מלך וכטל על-עשב רצונו | 12 |
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
הות לאביו בן כסיל ודלף טרד מדיני אשה | 13 |
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
בית והון נחלת אבות ומיהוה אשה משכלת | 14 |
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
עצלה תפיל תרדמה ונפש רמיה תרעב | 15 |
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
שמר מצוה שמר נפשו בוזה דרכיו יומת (ימות) | 16 |
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
מלוה יהוה חונן דל וגמלו ישלם-לו | 17 |
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
יסר בנך כי-יש תקוה ואל-המיתו אל-תשא נפשך | 18 |
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
גרל- (גדל-) חמה נשא ענש כי אם-תציל ועוד תוסף | 19 |
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
שמע עצה וקבל מוסר-- למען תחכם באחריתך | 20 |
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
רבות מחשבות בלב-איש ועצת יהוה היא תקום | 21 |
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
תאות אדם חסדו וטוב-רש מאיש כזב | 22 |
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
יראת יהוה לחיים ושבע ילין בל-יפקד רע | 23 |
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
טמן עצל ידו בצלחת גם-אל-פיהו לא ישיבנה | 24 |
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
לץ תכה ופתי יערם והוכיח לנבון יבין דעת | 25 |
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
משדד-אב יבריח אם-- בן מביש ומחפיר | 26 |
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
חדל-בני לשמע מוסר לשגות מאמרי-דעת | 27 |
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
עד בליעל יליץ משפט ופי רשעים יבלע-און | 28 |
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
נכונו ללצים שפטים ומהלמות לגו כסילים | 29 |
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.