מִשְׁלֵי 17
| טוב פת חרבה ושלוה-בה-- מבית מלא זבחי-ריב | 1 |
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
| עבד-משכיל--ימשל בבן מביש ובתוך אחים יחלק נחלה | 2 |
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
| מצרף לכסף וכור לזהב ובחן לבות יהוה | 3 |
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
| מרע מקשיב על-שפת-און שקר מזין על-לשון הות | 4 |
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
| לעג לרש חרף עשהו שמח לאיד לא ינקה | 5 |
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
| עטרת זקנים בני בנים ותפארת בנים אבותם | 6 |
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
| לא-נאוה לנבל שפת-יתר אף כי-לנדיב שפת-שקר | 7 |
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
| אבן-חן השחד בעיני בעליו אל-כל-אשר יפנה ישכיל | 8 |
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
| מכסה-פשע מבקש אהבה ושנה בדבר מפריד אלוף | 9 |
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
| תחת גערה במבין-- מהכות כסיל מאה | 10 |
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
| אך-מרי יבקש-רע ומלאך אכזרי ישלח-בו | 11 |
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
| פגוש דב שכול באיש ואל-כסיל באולתו | 12 |
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
| משיב רעה תחת טובה-- לא-תמיש (תמוש) רעה מביתו | 13 |
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
| פוטר מים ראשית מדון ולפני התגלע הריב נטוש | 14 |
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
| מצדיק רשע ומרשיע צדיק-- תועבת יהוה גם-שניהם | 15 |
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
| למה-זה מחיר ביד-כסיל-- לקנות חכמה ולב-אין | 16 |
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
| בכל-עת אהב הרע ואח לצרה יולד | 17 |
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
| אדם חסר-לב תוקע כף ערב ערבה לפני רעהו | 18 |
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
| אהב פשע אהב מצה מגביה פתחו מבקש-שבר | 19 |
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
| עקש-לב לא ימצא-טוב ונהפך בלשונו יפול ברעה | 20 |
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
| ילד כסיל לתוגה לו ולא-ישמח אבי נבל | 21 |
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
| לב שמח ייטיב גהה ורוח נכאה תיבש-גרם | 22 |
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
| שחד מחק רשע יקח-- להטות ארחות משפט | 23 |
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
| את-פני מבין חכמה ועיני כסיל בקצה-ארץ | 24 |
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
| כעס לאביו בן כסיל וממר ליולדתו | 25 |
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
| גם ענוש לצדיק לא-טוב-- להכות נדיבים על-ישר | 26 |
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
| חושך אמריו יודע דעת וקר- (יקר-) רוח איש תבונה | 27 |
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
| גם אויל מחריש חכם יחשב אטם שפתיו נבון | 28 |
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
