< מִשְׁלֵי 14 >
חכמות נשים בנתה ביתה ואולת בידיה תהרסנו | 1 |
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
הולך בישרו ירא יהוה ונלוז דרכיו בוזהו | 2 |
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
בפי-אויל חטר גאוה ושפתי חכמים תשמורם | 3 |
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
באין אלפים אבוס בר ורב-תבואות בכח שור | 4 |
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
עד אמונים לא יכזב ויפיח כזבים עד שקר | 5 |
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
בקש-לץ חכמה ואין ודעת לנבון נקל | 6 |
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
לך מנגד לאיש כסיל ובל-ידעת שפתי-דעת | 7 |
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
חכמת ערום הבין דרכו ואולת כסילים מרמה | 8 |
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
אולים יליץ אשם ובין ישרים רצון | 9 |
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
לב--יודע מרת נפשו ובשמחתו לא-יתערב זר | 10 |
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
בית רשעים ישמד ואהל ישרים יפריח | 11 |
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
יש דרך ישר לפני-איש ואחריתה דרכי-מות | 12 |
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
גם-בשחק יכאב-לב ואחריתה שמחה תוגה | 13 |
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
מדרכיו ישבע סוג לב ומעליו איש טוב | 14 |
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
פתי יאמין לכל-דבר וערום יבין לאשרו | 15 |
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
חכם ירא וסר מרע וכסיל מתעבר ובוטח | 16 |
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
קצר-אפים יעשה אולת ואיש מזמות ישנא | 17 |
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
נחלו פתאים אולת וערומים יכתרו דעת | 18 |
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
שחו רעים לפני טובים ורשעים על-שערי צדיק | 19 |
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
גם-לרעהו ישנא רש ואהבי עשיר רבים | 20 |
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
בז-לרעהו חוטא ומחונן עניים (ענוים) אשריו | 21 |
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
הלוא-יתעו חרשי רע וחסד ואמת חרשי טוב | 22 |
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
בכל-עצב יהיה מותר ודבר-שפתים אך-למחסור | 23 |
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
עטרת חכמים עשרם אולת כסילים אולת | 24 |
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
מציל נפשות עד אמת ויפח כזבים מרמה | 25 |
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
ביראת יהוה מבטח-עז ולבניו יהיה מחסה | 26 |
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
יראת יהוה מקור חיים-- לסור ממקשי מות | 27 |
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
ברב-עם הדרת-מלך ובאפס לאם מחתת רזון | 28 |
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
ארך אפים רב-תבונה וקצר-רוח מרים אולת | 29 |
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
חיי בשרים לב מרפא ורקב עצמות קנאה | 30 |
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
עשק דל חרף עשהו ומכבדו חנן אביון | 31 |
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
ברעתו ידחה רשע וחסה במותו צדיק | 32 |
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
בלב נבון תנוח חכמה ובקרב כסילים תודע | 33 |
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
צדקה תרומם-גוי וחסד לאמים חטאת | 34 |
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
רצון-מלך לעבד משכיל ועברתו תהיה מביש | 35 |
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.