< מִשְׁלֵי 1 >
משלי שלמה בן-דוד-- מלך ישראל | 1 |
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה | 2 |
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומשרים | 3 |
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה | 4 |
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה | 5 |
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם | 6 |
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו | 7 |
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
שמע בני מוסר אביך ואל-תטש תורת אמך | 8 |
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתך | 9 |
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
בני-- אם-יפתוך חטאים אל-תבא | 10 |
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
אם-יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם | 11 |
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור (Sheol ) | 12 |
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
כל-הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל | 13 |
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו | 14 |
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
בני--אל-תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם | 15 |
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך-דם | 16 |
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
כי-חנם מזרה הרשת-- בעיני כל-בעל כנף | 17 |
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם | 18 |
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
כן--ארחות כל-בצע בצע את-נפש בעליו יקח | 19 |
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה | 20 |
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר--אמריה תאמר | 21 |
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
עד-מתי פתים-- תאהבו-פתי ולצים--לצון חמדו להם וכסילים ישנאו-דעת | 22 |
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם | 23 |
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב | 24 |
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
ותפרעו כל-עצתי ותוכחתי לא אביתם | 25 |
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
גם-אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם | 26 |
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
בבא כשאוה (כשואה) פחדכם-- ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה | 27 |
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני | 28 |
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
תחת כי-שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו | 29 |
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
לא-אבו לעצתי נאצו כל-תוכחתי | 30 |
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו | 31 |
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם | 32 |
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
ושמע לי ישכן-בטח ושאנן מפחד רעה | 33 |
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.