< מִשְׁלֵי 1 >

משלי שלמה בן-דוד-- מלך ישראל 1
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה 2
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומשרים 3
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה 4
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה 5
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם 6
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו 7
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
שמע בני מוסר אביך ואל-תטש תורת אמך 8
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתך 9
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
בני-- אם-יפתוך חטאים אל-תבא 10
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
אם-יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם 11
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור (Sheol h7585) 12
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
כל-הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל 13
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו 14
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
בני--אל-תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם 15
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך-דם 16
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
כי-חנם מזרה הרשת-- בעיני כל-בעל כנף 17
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם 18
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
כן--ארחות כל-בצע בצע את-נפש בעליו יקח 19
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה 20
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר--אמריה תאמר 21
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
עד-מתי פתים-- תאהבו-פתי ולצים--לצון חמדו להם וכסילים ישנאו-דעת 22
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם 23
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב 24
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
ותפרעו כל-עצתי ותוכחתי לא אביתם 25
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
גם-אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם 26
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
בבא כשאוה (כשואה) פחדכם-- ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה 27
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני 28
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
תחת כי-שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו 29
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
לא-אבו לעצתי נאצו כל-תוכחתי 30
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו 31
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם 32
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
ושמע לי ישכן-בטח ושאנן מפחד רעה 33
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

< מִשְׁלֵי 1 >