< במדבר 35 >
וידבר יהוה אל משה בערבת מואב על ירדן ירחו לאמר | 1 |
Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:
צו את בני ישראל ונתנו ללוים מנחלת אחזתם ערים לשבת ומגרש לערים סביבתיהם תתנו ללוים | 2 |
Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.
והיו הערים להם לשבת ומגרשיהם יהיו לבהמתם ולרכשם ולכל חיתם | 3 |
Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.
ומגרשי הערים אשר תתנו ללוים--מקיר העיר וחוצה אלף אמה סביב | 4 |
Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.
ומדתם מחוץ לעיר את פאת קדמה אלפים באמה ואת פאת נגב אלפים באמה ואת פאת ים אלפים באמה ואת פאת צפון אלפים באמה--והעיר בתוך זה יהיה להם מגרשי הערים | 5 |
Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.
ואת הערים אשר תתנו ללוים--את שש ערי המקלט אשר תתנו לנס שמה הרצח ועליהם תתנו ארבעים ושתים עיר | 6 |
И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
כל הערים אשר תתנו ללוים--ארבעים ושמנה עיר אתהן ואת מגרשיהן | 7 |
Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.
והערים אשר תתנו מאחזת בני ישראל--מאת הרב תרבו ומאת המעט תמעיטו איש כפי נחלתו אשר ינחלו יתן מעריו ללוים | 8 |
И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
Господ говори още на Моисея казвайки:
דבר אל בני ישראל ואמרת אלהם כי אתם עברים את הירדן ארצה כנען | 10 |
Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
והקריתם לכם ערים ערי מקלט תהיינה לכם ונס שמה רצח מכה נפש בשגגה | 11 |
тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
והיו לכם הערים למקלט מגאל ולא ימות הרצח עד עמדו לפני העדה למשפט | 12 |
Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.
והערים אשר תתנו--שש ערי מקלט תהיינה לכם | 13 |
От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.
את שלש הערים תתנו מעבר לירדן ואת שלש הערים תתנו בארץ כנען ערי מקלט תהיינה | 14 |
Три града да дадете оттатък Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.
לבני ישראל ולגר ולתושב בתוכם תהיינה שש הערים האלה למקלט--לנוס שמה כל מכה נפש בשגגה | 15 |
Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.
ואם בכלי ברזל הכהו וימת רצח הוא מות יומת הרצח | 16 |
Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
ואם באבן יד אשר ימות בה הכהו וימת--רצח הוא מות יומת הרצח | 17 |
Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
או בכלי עץ יד אשר ימות בו הכהו וימת--רצח הוא מות יומת הרצח | 18 |
Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
גאל הדם הוא ימית את הרצח בפגעו בו הוא ימתנו | 19 |
Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
ואם בשנאה יהדפנו או השליך עליו בצדיה וימת | 20 |
И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,
או באיבה הכהו בידו וימת--מות יומת המכה רצח הוא גאל הדם ימית את הרצח--בפגעו בו | 21 |
или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
ואם בפתע בלא איבה הדפו או השליך עליו כל כלי בלא צדיה | 22 |
Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,
או בכל אבן אשר ימות בה בלא ראות ויפל עליו וימת--והוא לא אויב לו ולא מבקש רעתו | 23 |
или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,
ושפטו העדה בין המכה ובין גאל הדם--על המשפטים האלה | 24 |
тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;
והצילו העדה את הרצח מיד גאל הדם והשיבו אתו העדה אל עיר מקלטו אשר נס שמה וישב בה עד מות הכהן הגדל אשר משח אתו בשמן הקדש | 25 |
и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.
ואם יצא יצא הרצח את גבול עיר מקלטו אשר ינוס שמה | 26 |
Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,
ומצא אתו גאל הדם מחוץ לגבול עיר מקלטו ורצח גאל הדם את הרצח--אין לו דם | 27 |
и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;
כי בעיר מקלטו ישב עד מות הכהן הגדל ואחרי מות הכהן הגדל--ישוב הרצח אל ארץ אחזתו | 28 |
защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.
והיו אלה לכם לחקת משפט לדרתיכם בכל מושבתיכם | 29 |
Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.
כל מכה נפש--לפי עדים ירצח את הרצח ועד אחד לא יענה בנפש למות | 30 |
Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.
ולא תקחו כפר לנפש רצח אשר הוא רשע למות כי מות יומת | 31 |
Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.
ולא תקחו כפר לנוס אל עיר מקלטו לשוב לשבת בארץ עד מות הכהן | 32 |
Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
ולא תחניפו את הארץ אשר אתם בה כי הדם הוא יחניף את הארץ ולארץ לא יכפר לדם אשר שפך בה כי אם בדם שפכו | 33 |
Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
ולא תטמא את הארץ אשר אתם ישבים בה--אשר אני שכן בתוכה כי אני יהוה--שכן בתוך בני ישראל | 34 |
Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.