< ויקרא 7 >

וזאת תורת האשם קדש קדשים הוא 1
Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
במקום אשר ישחטו את העלה ישחטו את האשם ואת דמו יזרק על המזבח סביב 2
На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
ואת כל חלבו יקריב ממנו--את האליה ואת החלב המכסה את הקרב 3
От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
ואת שתי הכלית ואת החלב אשר עליהן אשר על הכסלים ואת היתרת על הכבד על הכלית יסירנה 4
двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
והקטיר אתם הכהן המזבחה אשה ליהוה אשם הוא 5
и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
כל זכר בכהנים יאכלנו במקום קדוש יאכל קדש קדשים הוא 6
Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
כחטאת כאשם--תורה אחת להם הכהן אשר יכפר בו לו יהיה 7
Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
והכהן--המקריב את עלת איש עור העלה אשר הקריב לכהן לו יהיה 8
А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
וכל מנחה אשר תאפה בתנור וכל נעשה במרחשת ועל מחבת--לכהן המקריב אתה לו תהיה 9
И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
וכל מנחה בלולה בשמן וחרבה--לכל בני אהרן תהיה איש כאחיו 10
А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
וזאת תורת זבח השלמים אשר יקריב ליהוה 11
Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
אם על תודה יקריבנו--והקריב על זבח התודה חלות מצות בלולת בשמן ורקיקי מצות משחים בשמן וסלת מרבכת חלת בלולת בשמן 12
ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
על חלת לחם חמץ יקריב קרבנו על זבח תודת שלמיו 13
А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
והקריב ממנו אחד מכל קרבן תרומה ליהוה לכהן הזרק את דם השלמים--לו יהיה 14
И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
ובשר זבח תודת שלמיו--ביום קרבנו יאכל לא יניח ממנו עד בקר 15
И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
ואם נדר או נדבה זבח קרבנו--ביום הקריבו את זבחו יאכל וממחרת והנותר ממנו יאכל 16
Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
והנותר מבשר הזבח--ביום השלישי באש ישרף 17
но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
ואם האכל יאכל מבשר זבח שלמיו ביום השלישי לא ירצה--המקריב אתו לא יחשב לו פגול יהיה והנפש האכלת ממנו עונה תשא 18
И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
והבשר אשר יגע בכל טמא לא יאכל--באש ישרף והבשר--כל טהור יאכל בשר 19
Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
והנפש אשר תאכל בשר מזבח השלמים אשר ליהוה וטמאתו עליו--ונכרתה הנפש ההוא מעמיה 20
но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
ונפש כי תגע בכל טמא בטמאת אדם או בבהמה טמאה או בכל שקץ טמא ואכל מבשר זבח השלמים אשר ליהוה--ונכרתה הנפש ההוא מעמיה 21
Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
וידבר יהוה אל משה לאמר 22
Господ още говори на Моисея, казвайки:
דבר אל בני ישראל לאמר כל חלב שור וכשב ועז--לא תאכלו 23
Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
וחלב נבלה וחלב טרפה יעשה לכל מלאכה ואכל לא תאכלהו 24
Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
כי כל אכל חלב מן הבהמה אשר יקריב ממנה אשה ליהוה--ונכרתה הנפש האכלת מעמיה 25
Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
וכל דם לא תאכלו בכל מושבתיכם לעוף ולבהמה 26
И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
כל נפש אשר תאכל כל דם--ונכרתה הנפש ההוא מעמיה 27
Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
וידבר יהוה אל משה לאמר 28
Господ още говори на Моисея, казвайки:
דבר אל בני ישראל לאמר המקריב את זבח שלמיו ליהוה--יביא את קרבנו ליהוה מזבח שלמיו 29
Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
ידיו תביאינה את אשי יהוה את החלב על החזה יביאנו--את החזה להניף אתו תנופה לפני יהוה 30
Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
והקטיר הכהן את החלב המזבחה והיה החזה לאהרן ולבניו 31
А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
ואת שוק הימין תתנו תרומה לכהן מזבחי שלמיכם 32
И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
המקריב את דם השלמים ואת החלב--מבני אהרן לו תהיה שוק הימין למנה 33
Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
כי את חזה התנופה ואת שוק התרומה לקחתי מאת בני ישראל מזבחי שלמיהם ואתן אתם לאהרן הכהן ולבניו לחק עולם מאת בני ישראל 34
Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
זאת משחת אהרן ומשחת בניו מאשי יהוה ביום הקריב אתם לכהן ליהוה 35
Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
אשר צוה יהוה לתת להם ביום משחו אתם מאת בני ישראל--חקת עולם לדרתם 36
който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
זאת התורה לעלה למנחה ולחטאת ולאשם ולמלואים--ולזבח השלמים 37
Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
אשר צוה יהוה את משה בהר סיני ביום צותו את בני ישראל להקריב את קרבניהם ליהוה--במדבר סיני 38
който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

< ויקרא 7 >