< ויקרא 27 >
Господ говори още на Моисея, казвайки:
דבר אל בני ישראל ואמרת אלהם איש כי יפלא נדר--בערכך נפשת ליהוה | 2 |
Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.
והיה ערכך הזכר מבן עשרים שנה ועד בן ששים שנה והיה ערכך חמשים שקל כסף--בשקל הקדש | 3 |
Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сиклата на светилището.
ואם נקבה הוא--והיה ערכך שלשים שקל | 4 |
И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.
ואם מבן חמש שנים ועד בן עשרים שנה--והיה ערכך הזכר עשרים שקלים ולנקבה עשרת שקלים | 5 |
А ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.
ואם מבן חדש ועד בן חמש שנים--והיה ערכך הזכר חמשה שקלים כסף ולנקבה ערכך שלשת שקלים כסף | 6 |
Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.
ואם מבן ששים שנה ומעלה אם זכר--והיה ערכך חמשה עשר שקל ולנקבה עשרה שקלים | 7 |
И ако е лице от шестнадесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.
ואם מך הוא מערכך--והעמידו לפני הכהן והעריך אתו הכהן על פי אשר תשיג יד הנדר--יעריכנו הכהן | 8 |
Но-ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени изново; нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.
ואם בהמה--אשר יקריבו ממנה קרבן ליהוה כל אשר יתן ממנו ליהוה יהיה קדש | 9 |
Ако обрекът е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.
לא יחליפנו ולא ימיר אתו טוב ברע--או רע בטוב ואם המר ימיר בהמה בבהמה והיה הוא ותמורתו יהיה קדש | 10 |
Да го не промени, нито да замени добро животно с по-лошо или лошо с добра; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.
ואם כל בהמה טמאה אשר לא יקריבו ממנה קרבן ליהוה--והעמיד את הבהמה לפני הכהן | 11 |
Но ако обрекът е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;
והעריך הכהן אתה בין טוב ובין רע כערכך הכהן כן יהיה | 12 |
и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.
ואם גאל יגאלנה--ויסף חמישתו על ערכך | 13 |
Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.
ואיש כי יקדש את ביתו קדש ליהוה--והעריכו הכהן בין טוב ובין רע כאשר יעריך אתו הכהן כן יקום | 14 |
Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.
ואם המקדיש--יגאל את ביתו ויסף חמישית כסף ערכך עליו--והיה לו | 15 |
Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.
ואם משדה אחזתו יקדיש איש ליהוה--והיה ערכך לפי זרעו זרע חמר שערים בחמשים שקל כסף | 16 |
Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според семето, което може да се засее в нея; един корен ечемично семе да се оцени за петнадесет сребърни сикли.
אם משנת היבל יקדיש שדהו--כערכך יקום | 17 |
Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.
ואם אחר היבל יקדיש שדהו--וחשב לו הכהן את הכסף על פי השנים הנותרת עד שנת היבל ונגרע מערכך | 18 |
Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и според това да се спадне от оценката ти.
ואם גאל יגאל את השדה המקדיש אתו ויסף חמשית כסף ערכך עליו--וקם לו | 19 |
Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска да я откупи, нека придаде на парите, петата им част, и ще стане негова.
ואם לא יגאל את השדה ואם מכר את השדה לאיש אחר--לא יגאל עוד | 20 |
Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму да се не откупва вече;
והיה השדה בצאתו ביבל קדש ליהוה--כשדה החרם לכהן תהיה אחזתו | 21 |
а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.
ואם את שדה מקנתו אשר לא משדה אחזתו--יקדיש ליהוה | 22 |
И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, обаче, не е част от нивата съставляваща притежанието му,
וחשב לו הכהן את מכסת הערכך עד שנת היבל ונתן את הערכך ביום ההוא קדש ליהוה | 23 |
свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.
בשנת היובל ישוב השדה לאשר קנהו מאתו--לאשר לו אחזת הארץ | 24 |
В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.
וכל ערכך--יהיה בשקל הקדש עשרים גרה יהיה השקל | 25 |
И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.
אך בכור אשר יבכר ליהוה בבהמה--לא יקדיש איש אתו אם שור אם שה ליהוה הוא | 26 |
Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.
ואם בבהמה הטמאה ופדה בערכך ויסף חמשתו עליו ואם לא יגאל ונמכר בערכך | 27 |
И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.
אך כל חרם אשר יחרם איש ליהוה מכל אשר לו מאדם ובהמה ומשדה אחזתו--לא ימכר ולא יגאל כל חרם קדש קדשים הוא ליהוה | 28 |
Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.
כל חרם אשר יחרם מן האדם--לא יפדה מות יומת | 29 |
Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.
וכל מעשר הארץ מזרע הארץ מפרי העץ--ליהוה הוא קדש ליהוה | 30 |
Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.
ואם גאל יגאל איש ממעשרו--חמשיתו יסף עליו | 31 |
Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част на цената му.
וכל מעשר בקר וצאן כל אשר יעבר תחת השבט--העשירי יהיה קדש ליהוה | 32 |
И всеки десетък от черда и от стада, десетък от всичко що минава при преброяване под жезъла, да бъде свет на Господа.
לא יבקר בין טוב לרע ולא ימירנו ואם המר ימירנו והיה הוא ותמורתו יהיה קדש לא יגאל | 33 |
Да не издирва посветителят добро ли и животното или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; животното да се не откупува.
אלה המצות אשר צוה יהוה את משה--אל בני ישראל בהר סיני | 34 |
Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.