איכה 5
| זכר יהוה מה היה לנו הביט (הביטה) וראה את חרפתנו | 1 |
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
| נחלתנו נהפכה לזרים בתינו לנכרים | 2 |
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
| יתומים היינו אין (ואין) אב אמתינו כאלמנות | 3 |
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
| מימינו בכסף שתינו עצינו במחיר יבאו | 4 |
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
| על צוארנו נרדפנו יגענו לא (ולא) הונח לנו | 5 |
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
| מצרים נתנו יד אשור לשבע לחם | 6 |
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
| אבתינו חטאו אינם (ואינם) אנחנו (ואנחנו) עונתיהם סבלנו | 7 |
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
| עבדים משלו בנו פרק אין מידם | 8 |
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
| בנפשנו נביא לחמנו מפני חרב המדבר | 9 |
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
| עורנו כתנור נכמרו מפני זלעפות רעב | 10 |
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
| נשים בציון ענו בתלת בערי יהודה | 11 |
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
| שרים בידם נתלו פני זקנים לא נהדרו | 12 |
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
| בחורים טחון נשאו ונערים בעץ כשלו | 13 |
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
| זקנים משער שבתו בחורים מנגינתם | 14 |
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
| שבת משוש לבנו נהפך לאבל מחלנו | 15 |
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
| נפלה עטרת ראשנו אוי נא לנו כי חטאנו | 16 |
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
| על זה היה דוה לבנו--על אלה חשכו עינינו | 17 |
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
| על הר ציון ששמם שועלים הלכו בו | 18 |
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
| אתה יהוה לעולם תשב כסאך לדור ודור | 19 |
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
| למה לנצח תשכחנו תעזבנו לארך ימים | 20 |
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
| השיבנו יהוה אליך ונשוב (ונשובה) חדש ימינו כקדם | 21 |
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
| כי אם מאס מאסתנו קצפת עלינו עד מאד | 22 |
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
