איוב 6
| ויען איוב ויאמר | 1 |
А Иов в отговор рече:
| לו--שקול ישקל כעשי והיתי (והותי) במאזנים ישאו-יחד | 2 |
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
| כי-עתה--מחול ימים יכבד על-כן דברי לעו | 3 |
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
| כי חצי שדי עמדי--אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני | 4 |
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
| הינהק-פרא עלי-דשא אם יגעה-שור על-בלילו | 5 |
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
| היאכל תפל מבלי-מלח אם-יש-טעם בריר חלמות | 6 |
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
| מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי | 7 |
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
| מי-יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה | 8 |
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
| ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני | 9 |
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
| ותהי-עוד נחמתי-- ואסלדה בחילה לא יחמול כי-לא כחדתי אמרי קדוש | 10 |
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
| מה-כחי כי-איחל ומה-קצי כי-אאריך נפשי | 11 |
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
| אם-כח אבנים כחי אם-בשרי נחוש | 12 |
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
| האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני | 13 |
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
| למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב | 14 |
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
| אחי בגדו כמו-נחל כאפיק נחלים יעברו | 15 |
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
| הקדרים מני-קרח עלימו יתעלם-שלג | 16 |
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
| בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם | 17 |
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
| ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו | 18 |
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
| הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו-למו | 19 |
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
| בשו כי-בטח באו עדיה ויחפרו | 20 |
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
| כי-עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו | 21 |
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
| הכי-אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי | 22 |
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
| ומלטוני מיד-צר ומיד עריצים תפדוני | 23 |
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
| הורוני ואני אחריש ומה-שגיתי הבינו לי | 24 |
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
| מה-נמרצו אמרי-ישר ומה-יוכיח הוכח מכם | 25 |
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
| הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נואש | 26 |
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
| אף-על-יתום תפילו ותכרו על-ריעכם | 27 |
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
| ועתה הואילו פנו-בי ועל-פניכם אם-אכזב | 28 |
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
| שובו-נא אל-תהי עולה ושבי (ושבו) עוד צדקי-בה | 29 |
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
| היש-בלשוני עולה אם-חכי לא-יבין הוות | 30 |
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
