איוב 41

1 תמשך לויתן בחכה ובחבל תשקיע לשנו

Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 התשים אגמן באפו ובחוח תקב לחיו

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 הירבה אליך תחנונים אם-ידבר אליך רכות

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 היכרת ברית עמך תקחנו לעבד עולם

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 התשחק-בו כצפור ותקשרנו לנערותיך

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

6 יכרו עליו חברים יחצוהו בין כנענים

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 התמלא בשכות עורו ובצלצל דגים ראשו

Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 שים-עליו כפך זכר מלחמה אל-תוסף

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

9 הן-תחלתו נכזבה הגם אל-מראיו יטל

Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 לא-אכזר כי יעורנו ומי הוא לפני יתיצב

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 מי הקדימני ואשלם תחת כל-השמים לי-הוא

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

12 לא- (לו-) אחריש בדיו ודבר-גבורות וחין ערכו

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

13 מי-גלה פני לבושו בכפל רסנו מי יבוא

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

14 דלתי פניו מי פתח סביבות שניו אימה

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 גאוה אפיקי מגנים סגור חותם צר

Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16 אחד באחד יגשו ורוח לא-יבא ביניהם

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 איש-באחיהו ידבקו יתלכדו ולא יתפרדו

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 עטישתיו תהל אור ועיניו כעפעפי-שחר

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 מפיו לפידים יהלכו כידודי אש יתמלטו

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 מנחיריו יצא עשן-- כדוד נפוח ואגמן

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 נפשו גחלים תלהט ולהב מפיו יצא

Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

22 בצוארו ילין עז ולפניו תדוץ דאבה

На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

23 מפלי בשרו דבקו יצוק עליו בל-ימוט

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 לבו יצוק כמו-אבן ויצוק כפלח תחתית

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 משתו יגורו אלים משברים יתחטאו

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 משיגהו חרב בלי תקום חנית מסע ושריה

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 יחשב לתבן ברזל לעץ רקבון נחושה

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 לא-יבריחנו בן-קשת לקש נהפכו-לו אבני-קלע

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 כקש נחשבו תותח וישחק לרעש כידון

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 תחתיו חדודי חרש ירפד חרוץ עלי-טיט

Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

31 ירתיח כסיר מצולה ים ישים כמרקחה

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 אחריו יאיר נתיב יחשב תהום לשיבה

Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 אין-על-עפר משלו העשו לבלי-חת

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 את-כל-גבה יראה הוא מלך על-כל-בני-שחץ

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.