איוב 4
| ויען אליפז התימני ויאמר | 1 |
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
| הנסה דבר אליך תלאה ועצר במלין מי יוכל | 2 |
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
| הנה יסרת רבים וידים רפות תחזק | 3 |
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
| כושל יקימון מליך וברכים כרעות תאמץ | 4 |
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
| כי עתה תבוא אליך ותלא תגע עדיך ותבהל | 5 |
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
| הלא יראתך כסלתך תקותך ותם דרכיך | 6 |
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
| זכר-נא--מי הוא נקי אבד ואיפה ישרים נכחדו | 7 |
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
| כאשר ראיתי חרשי און וזרעי עמל יקצרהו | 8 |
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
| מנשמת אלוה יאבדו ומרוח אפו יכלו | 9 |
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
| שאגת אריה וקול שחל ושני כפירים נתעו | 10 |
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
| ליש אבד מבלי-טרף ובני לביא יתפרדו | 11 |
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
| ואלי דבר יגנב ותקח אזני שמץ מנהו | 12 |
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
| בשעפים מחזינות לילה בנפל תרדמה על-אנשים | 13 |
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
| פחד קראני ורעדה ורב עצמותי הפחיד | 14 |
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
| ורוח על-פני יחלף תסמר שערת בשרי | 15 |
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
| יעמד ולא אכיר מראהו-- תמונה לנגד עיני דממה וקול אשמע | 16 |
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
| האנוש מאלוה יצדק אם מעשהו יטהר-גבר | 17 |
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
| הן בעבדיו לא יאמין ובמלאכיו ישים תהלה | 18 |
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
| אף שכני בתי-חמר--אשר-בעפר יסודם ידכאום לפני-עש | 19 |
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
| מבקר לערב יכתו מבלי משים לנצח יאבדו | 20 |
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
| הלא-נסע יתרם בם ימותו ולא בחכמה | 21 |
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
