איוב 29

1 ויסף איוב שאת משלו ויאמר

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 מי-יתנני כירחי-קדם כימי אלוה ישמרני

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 בהלו נרו עלי ראשי לאורו אלך חשך

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 כאשר הייתי בימי חרפי בסוד אלוה עלי אהלי

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 בעוד שדי עמדי סביבותי נערי

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 ברחץ הליכי בחמה וצור יצוק עמדי פלגי-שמן

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 בצאתי שער עלי-קרת ברחוב אכין מושבי

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 ראוני נערים ונחבאו וישישים קמו עמדו

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 שרים עצרו במלים וכף ישימו לפיהם

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 קול-נגידים נחבאו ולשונם לחכם דבקה

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 כי אזן שמעה ותאשרני ועין ראתה ותעידני

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 כי-אמלט עני משוע ויתום ולא-עזר לו

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 ברכת אבד עלי תבא ולב אלמנה ארנן

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 צדק לבשתי וילבשני כמעיל וצניף משפטי

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 עינים הייתי לעור ורגלים לפסח אני

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 אב אנכי לאביונים ורב לא-ידעתי אחקרהו

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 ואשברה מתלעות עול ומשניו אשליך טרף

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 ואמר עם-קני אגוע וכחול ארבה ימים

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 שרשי פתוח אלי-מים וטל ילין בקצירי

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 כבודי חדש עמדי וקשתי בידי תחליף

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 לי-שמעו ויחלו וידמו למו עצתי

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 אחרי דברי לא ישנו ועלימו תטף מלתי

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 ויחלו כמטר לי ופיהם פערו למלקוש

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 אשחק אלהם לא יאמינו ואור פני לא יפילון

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 אבחר דרכם ואשב ראש ואשכון כמלך בגדוד כאשר אבלים ינחם

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.