< איוב 24 >
מדוע--משדי לא-נצפנו עתים וידעו לא-חזו ימיו | 1 |
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
גבלות ישיגו עדר גזלו וירעו | 2 |
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
חמור יתומים ינהגו יחבלו שור אלמנה | 3 |
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
יטו אבינים מדרך יחד חבאו עניי-ארץ | 4 |
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
הן פראים במדבר-- יצאו בפעלם משחרי לטרף ערבה לו לחם לנערים | 5 |
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
בשדה בלילו יקצירו (יקצורו) וכרם רשע ילקשו | 6 |
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
ערום ילינו מבלי לבוש ואין כסות בקרה | 7 |
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
מזרם הרים ירטבו ומבלי מחסה חבקו-צור | 8 |
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
יגזלו משד יתום ועל-עני יחבלו | 9 |
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
ערום הלכו בלי לבוש ורעבים נשאו עמר | 10 |
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
בין-שורתם יצהירו יקבים דרכו ויצמאו | 11 |
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
מעיר מתים ינאקו-- ונפש-חללים תשוע ואלוה לא-ישים תפלה | 12 |
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
המה היו--במרדי-אור לא-הכירו דרכיו ולא ישבו בנתיבתיו | 13 |
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
לאור יקום רוצח--יקטל-עני ואביון ובלילה יהי כגנב | 14 |
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
ועין נאף שמרה נשף לאמר-- לא-תשורני עין וסתר פנים ישים | 15 |
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
חתר בחשך בתים יומם חתמו-למו לא-ידעו אור | 16 |
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
כי יחדו בקר למו צלמות כי-יכיר בלהות צלמות | 17 |
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
קל-הוא על-פני-מים-- תקלל חלקתם בארץ לא-יפנה דרך כרמים | 18 |
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
ציה גם-חם יגזלו מימי-שלג שאול חטאו (Sheol ) | 19 |
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol )
ישכחהו רחם מתקו רמה-- עוד לא-יזכר ותשבר כעץ עולה | 20 |
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
רעה עקרה לא תלד ואלמנה לא ייטיב | 21 |
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
ומשך אבירים בכחו יקום ולא-יאמין בחיין | 22 |
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
יתן-לו לבטח וישען ועיניהו על-דרכיהם | 23 |
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
רומו מעט ואיננו והמכו ככל יקפצון וכראש שבלת ימלו | 24 |
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
ואם-לא אפו מי יכזיבני וישם לאל מלתי | 25 |
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?