< איוב 21 >
Тогава Иов в отговор рече:
שמעו שמוע מלתי ותהי-זאת תנחומתיכם | 2 |
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
שאוני ואנכי אדבר ואחר דברי תלעיג | 3 |
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
האנכי לאדם שיחי ואם-מדוע לא-תקצר רוחי | 4 |
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
פנו-אלי והשמו ושימו יד על-פה | 5 |
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
ואם-זכרתי ונבהלתי ואחז בשרי פלצות | 6 |
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
מדוע רשעים יחיו עתקו גם-גברו חיל | 7 |
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
זרעם נכון לפניהם עמם וצאצאיהם לעיניהם | 8 |
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
בתיהם שלום מפחד ולא שבט אלוה עליהם | 9 |
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
שורו עבר ולא יגעל תפלט פרתו ולא תשכל | 10 |
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
ישלחו כצאן עויליהם וילדיהם ירקדון | 11 |
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
ישאו כתף וכנור וישמחו לקול עוגב | 12 |
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
יבלו (יכלו) בטוב ימיהם וברגע שאול יחתו (Sheol ) | 13 |
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol )
ויאמרו לאל סור ממנו ודעת דרכיך לא חפצנו | 14 |
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
מה-שדי כי-נעבדנו ומה-נועיל כי נפגע-בו | 15 |
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
הן לא בידם טובם עצת רשעים רחקה מני | 16 |
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
כמה נר-רשעים ידעך-- ויבא עלימו אידם חבלים יחלק באפו | 17 |
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
יהיו כתבן לפני-רוח וכמץ גנבתו סופה | 18 |
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
אלוה יצפן-לבניו אונו ישלם אליו וידע | 19 |
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
יראו עינו כידו ומחמת שדי ישתה | 20 |
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
כי מה-חפצו בביתו אחריו ומספר חדשיו חצצו | 21 |
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
הלאל ילמד-דעת והוא רמים ישפוט | 22 |
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
זה--ימות בעצם תמו כלו שלאנן ושליו | 23 |
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
עטיניו מלאו חלב ומח עצמותיו ישקה | 24 |
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
וזה--ימות בנפש מרה ולא-אכל בטובה | 25 |
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
יחד על-עפר ישכבו ורמה תכסה עליהם | 26 |
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
הן ידעתי מחשבותיכם ומזמות עלי תחמסו | 27 |
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
כי תאמרו איה בית-נדיב ואיה אהל משכנות רשעים | 28 |
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
הלא שאלתם עוברי דרך ואתתם לא תנכרו | 29 |
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
כי ליום איד יחשך רע ליום עברות יובלו | 30 |
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
מי-יגיד על-פניו דרכו והוא-עשה מי ישלם-לו | 31 |
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
והוא לקברות יובל ועל-גדיש ישקוד | 32 |
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
מתקו-לו רגבי-נחל ואחריו כל-אדם ימשוך ולפניו אין מספר | 33 |
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
ואיך תנחמוני הבל ותשובתיכם נשאר-מעל | 34 |
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?