איוב 17
| רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי | 1 |
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
| אם-לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני | 2 |
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
| שימה-נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע | 3 |
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
| כי-לבם צפנת משכל על-כן לא תרמם | 4 |
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
| לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה | 5 |
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
| והציגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה | 6 |
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
| ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם | 7 |
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
| ישמו ישרים על-זאת ונקי על-חנף יתערר | 8 |
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
| ויאחז צדיק דרכו וטהר-ידים יסיף אמץ | 9 |
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
| ואולם--כלם תשבו ובאו נא ולא-אמצא בכם חכם | 10 |
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
| ימי עברו זמתי נתקו-- מורשי לבבי | 11 |
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
| לילה ליום ישימו אור קרוב מפני-חשך | 12 |
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
| אם-אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי (Sheol h7585) | 13 |
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
| לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה | 14 |
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
| ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה | 15 |
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
