< איוב 10 >
נקטה נפשי בחיי אעזבה עלי שיחי אדברה במר נפשי | 1 |
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
אמר אל-אלוה אל-תרשיעני הודיעני על מה-תריבני | 2 |
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
הטוב לך כי תעשק--כי-תמאס יגיע כפיך ועל-עצת רשעים הופעת | 3 |
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
העיני בשר לך אם-כראות אנוש תראה | 4 |
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
הכימי אנוש ימיך אם-שנותיך כימי גבר | 5 |
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
כי-תבקש לעוני ולחטאתי תדרוש | 6 |
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
על-דעתך כי-לא ארשע ואין מידך מציל | 7 |
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
ידיך עצבוני ויעשוני יחד סביב ותבלעני | 8 |
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
זכר-נא כי-כחמר עשיתני ואל-עפר תשיבני | 9 |
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
הלא כחלב תתיכני וכגבנה תקפיאני | 10 |
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
עור ובשר תלבישני ובעצמות וגידים תשככני | 11 |
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
חיים וחסד עשית עמדי ופקדתך שמרה רוחי | 12 |
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
ואלה צפנת בלבבך ידעתי כי-זאת עמך | 13 |
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
אם-חטאתי ושמרתני ומעוני לא תנקני | 14 |
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
אם רשעתי אללי לי-- וצדקתי לא-אשא ראשי שבע קלון וראה עניי | 15 |
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
ויגאה כשחל תצודני ותשב תתפלא-בי | 16 |
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
תחדש עדיך נגדי ותרב כעשך עמדי חליפות וצבא עמי | 17 |
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
ולמה מרחם הצאתני אגוע ועין לא-תראני | 18 |
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
כאשר לא-הייתי אהיה מבטן לקבר אובל | 19 |
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
הלא-מעט ימי יחדל (וחדל) ישית (ושית) ממני ואבליגה מעט | 20 |
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
בטרם אלך ולא אשוב-- אל-ארץ חשך וצלמות | 21 |
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
ארץ עפתה כמו אפל--צלמות ולא סדרים ותפע כמו-אפל | 22 |
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.