< שמות 21 >
ואלה המשפטים אשר תשים לפניהם | 1 |
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
כי תקנה עבד עברי שש שנים יעבד ובשבעת--יצא לחפשי חנם | 2 |
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
אם בגפו יבא בגפו יצא אם בעל אשה הוא ויצאה אשתו עמו | 3 |
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
אם אדניו יתן לו אשה וילדה לו בנים או בנות--האשה וילדיה תהיה לאדניה והוא יצא בגפו | 4 |
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
ואם אמר יאמר העבד אהבתי את אדני את אשתי ואת בני לא אצא חפשי | 5 |
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
והגישו אדניו אל האלהים והגישו אל הדלת או אל המזוזה ורצע אדניו את אזנו במרצע ועבדו לעלם | 6 |
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
וכי ימכר איש את בתו לאמה--לא תצא כצאת העבדים | 7 |
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
אם רעה בעיני אדניה אשר לא (לו) יעדה--והפדה לעם נכרי לא ימשל למכרה בבגדו בה | 8 |
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
ואם לבנו ייעדנה--כמשפט הבנות יעשה לה | 9 |
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
אם אחרת יקח לו--שארה כסותה וענתה לא יגרע | 10 |
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
ואם שלש אלה--לא יעשה לה ויצאה חנם אין כסף | 11 |
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
ואשר לא צדה והאלהים אנה לידו--ושמתי לך מקום אשר ינוס שמה | 13 |
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
וכי יזד איש על רעהו להרגו בערמה--מעם מזבחי תקחנו למות | 14 |
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
ומכה אביו ואמו מות יומת | 15 |
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
וגנב איש ומכרו ונמצא בידו מות יומת | 16 |
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
ומקלל אביו ואמו מות יומת | 17 |
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
וכי יריבן אנשים--והכה איש את רעהו באבן או באגרף ולא ימות ונפל למשכב | 18 |
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
אם יקום והתהלך בחוץ על משענתו--ונקה המכה רק שבתו יתן ורפא ירפא | 19 |
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
וכי יכה איש את עבדו או את אמתו בשבט ומת תחת ידו--נקם ינקם | 20 |
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
אך אם יום או יומים יעמד--לא יקם כי כספו הוא | 21 |
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
וכי ינצו אנשים ונגפו אשה הרה ויצאו ילדיה ולא יהיה אסון--ענוש יענש כאשר ישית עליו בעל האשה ונתן בפללים | 22 |
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
ואם אסון יהיה--ונתתה נפש תחת נפש | 23 |
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
עין תחת עין שן תחת שן יד תחת יד רגל תחת רגל | 24 |
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
כויה תחת כויה פצע תחת פצע חבורה תחת חבורה | 25 |
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
וכי יכה איש את עין עבדו או את עין אמתו--ושחתה לחפשי ישלחנו תחת עינו | 26 |
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
ואם שן עבדו או שן אמתו יפיל--לחפשי ישלחנו תחת שנו | 27 |
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
וכי יגח שור את איש או את אשה ומת--סקול יסקל השור ולא יאכל את בשרו ובעל השור נקי | 28 |
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
ואם שור נגח הוא מתמל שלשם והועד בבעליו ולא ישמרנו והמית איש או אשה--השור יסקל וגם בעליו יומת | 29 |
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
אם כפר יושת עליו--ונתן פדין נפשו ככל אשר יושת עליו | 30 |
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
או בן יגח או בת יגח--כמשפט הזה יעשה לו | 31 |
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
אם עבד יגח השור או אמה--כסף שלשים שקלים יתן לאדניו והשור יסקל | 32 |
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
וכי יפתח איש בור או כי יכרה איש בר--ולא יכסנו ונפל שמה שור או חמור | 33 |
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
בעל הבור ישלם כסף ישיב לבעליו והמת יהיה לו | 34 |
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
וכי יגף שור איש את שור רעהו ומת--ומכרו את השור החי וחצו את כספו וגם את המת יחצון | 35 |
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
או נודע כי שור נגח הוא מתמול שלשם ולא ישמרנו בעליו--שלם ישלם שור תחת השור והמת יהיה לו | 36 |
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.