< קֹהֶלֶת 12 >
וזכר את בוראיך בימי בחורתיך עד אשר לא יבאו ימי הרעה והגיעו שנים אשר תאמר אין לי בהם חפץ | 1 |
И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях,
עד אשר לא תחשך השמש והאור והירח והכוכבים ושבו העבים אחר הגשם | 2 |
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
ביום שיזעו שמרי הבית והתעותו אנשי החיל ובטלו הטחנות כי מעטו וחשכו הראות בארבות | 3 |
Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
וסגרו דלתים בשוק בשפל קול הטחנה ויקום לקול הצפור וישחו כל בנות השיר | 4 |
Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
גם מגבה יראו וחתחתים בדרך וינאץ השקד ויסתבל החגב ותפר האביונה כי הלך האדם אל בית עולמו וסבבו בשוק הסופדים | 5 |
Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците,
עד אשר לא ירחק (ירתק) חבל הכסף ותרוץ גלת הזהב ותשבר כד על המבוע ונרץ הגלגל אל הבור | 6 |
Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
וישב העפר על הארץ כשהיה והרוח תשוב אל האלהים אשר נתנה | 7 |
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
הבל הבלים אמר הקוהלת הכל הבל | 8 |
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
ויתר שהיה קהלת חכם עוד למד דעת את העם ואזן וחקר תקן משלים הרבה | 9 |
и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
בקש קהלת למצא דברי חפץ וכתוב ישר דברי אמת | 10 |
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
דברי חכמים כדרבנות וכמשמרות נטועים בעלי אספות נתנו מרעה אחד | 11 |
Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
ויתר מהמה בני הזהר עשות ספרים הרבה אין קץ ולהג הרבה יגעת בשר | 12 |
А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
סוף דבר הכל נשמע את האלהים ירא ואת מצותיו שמור כי זה כל האדם | 13 |
Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
כי את כל מעשה האלהים יבא במשפט על כל נעלם אם טוב ואם רע | 14 |
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.